— Някои друг път, скъпа Мария. — Райх протегна ръка и с елегантен поклон започна да се сбогува. — Моите почитания, мадам. Приемете моите благодарности за… — Не можа да продължи от изумление. Върху снежнобялата дантела на маншета му се появи гневно червено петно.
Онемял от изненада, Райх видя как върху дантелата се появява второ, след това и трето червено петно. Дръпна рязко ръката си и една червена капка цопна на сцената право пред него, последвана от бавна, неумолима струйка от блестящи алени капчици.
— Това е кръв! — изпищя Мария. — Това е кръв! Горе има човек, на когото му изтича кръвта. За бога, Бен… Не можеш да ме напуснеш сега. Светлина! Светлина! Светлина!
6.
В 00,30 дежурната патрулна кола пристигна в Бомонт Хаус в отговор на подадения от районното управление сигнал: 02, Бомонт. YLP-R. Дешифрирало, това означаваше: „Регистрирано престъпление или деяние, забранено от закона, в Бомонт Хаус, «Парк Саут» 9“.
В 00,40 пристигна началникът на районното, в отговор на съобщението на патрула: „Криминално престъпление, вероятно углавно — ААА.“
В 01 часа в Бомонт Хаус пристигна Линкълн Пауъл, в отговор на френетичното обаждане на един помощник-инспектор:
— Уверявам ви, Пауъл, става дума за углавно, Тройно А. Мога да се закълна. Направо дъхът ми секна. Не знам дали трябва да се радвам, или да се плаша, но знам, че никой от нас не може да се справи с този случай.
— А с какво можете да се справите?
— Вижте сега, Пауъл. Предумишленото убийство е аномалия. Само една извратена телепатична схема е способна да замисли насилствена смърт. Нали така?
— Да.
— Поради което вече повече от седемдесет години не е имало успешен опит за Тройно А. В днешно време е невъзможно човек с извратена схема да замисля убийство и да се разхожда свободно, без да го забележат. Шансовете му да остане незабелязан са същите като на човек с три глави. Вие, надзъртачите, ги откривате, преди да са пристъпили към действие.
— Стараем се… стига да успеем да ги засечем.
— А и в ежедневието толкова често се налага да минаваш през проверката на надзъртачи, че е изключено да го избегнеш. Освен ако не си отшелник. А как може един отшелник да извърши убийство?
— Наистина как?
— И ето тук имаме случай на убийство, което трябва да е било внимателно планирано… а убиецът изобщо не е бил забелязан. Никакъв сигнал. Дори от секретарите надзъртачи на Мария Бомонт. Това означава, че не е имало какво да се забележи. Вероятно притежава нормална схема и все пак е достатъчно ненормален, за да извърши убийство. Как, по дяволите, да разрешим подобен парадокс?
— Разбирам. Някаква хипотеза?
— Има цяла камара неизяснени неща. Първо, не знаем с какво е убит Д’Кортни. Второ, дъщеря му е изчезнала. Трето, някой е ограбил с по един час телохранителите на Д’Кортни и не можем да разберем как. Четвърто…
— Достатъчно. Идвам веднага.
Голямата зала в Бомонт Хаус беше обляна в ярка бяла светлина. Униформените полицаи бяха навсякъде. Облечените в бели престилки техници от лабораторията се щураха насам-натам като мравки. Гостите (облечени) бяха натирени в центъра на залата и обикаляха в затворен кръг, подобно на стадо ужасени телета в кланица.
Докато слизаше към тях, Пауъл — висок и строен, в бяло и черно — усети вълната от неприязън, с която го посрещнаха. Веднага установи контакт с Джаксън Бек, полицейски инспектор, II степен.
Какво е положението, Джакс?
Използвай кода.
Като превключи на неофициалния полицейски код от завъртяnи фрази, обратни значения и разбираеми само за тях символи, Бек продължи.
Има надзъртачи. Трябва да внимаваме.
За микрочастица от секундата успя да въведе Пауъл в обстановката.
Ясно. Неприятна работа. Защо си ги наблъскал всички тук? Някакъв номер ли си замислил?
Номерът с „добрия чичко“ и „лошия чичко“.
Необходимо ли е?
Това е една отвратителна сбирщина. Разглезени. Покварени. Никога няма да ни сътрудничат. Ще трябва дълго да ги коткат, за да измъкнеш нещо от тях. А този случай го налага. Аз ще бъда лошият. Ти ще бъдеш добрият.
Добре. Чудесно си я замислил. Започни да записваш.
Някъде към средата на пътя Пауъл се спря. Шеговитата усмивка изчезна от устните му. И следа не остана от дружелюбното изражение в дълбоките му тъмни очи. На лицето му се изписа възмущение и негодувание.
— Бек! — извика рязко той.
Гласът му проехтя в кънтящата зала. Настана гробна тишина. Всички погледи се извърнаха към него. Инспектор Бек се обърна към Пауъл.