— Да, сър — обади се грубо той.
— Вие ли сте старшият, Бек?
— Аз, сър.
— И според вас това е законният ред за провеждане на едно разследване? Да наблъскате всички тези невинни хора на едно място, сякаш са стадо говеда?
— Не са невинни — изръмжа Бек. — Убит е човек.
— Всички в този дом са невинни, Бек. Ще ги смятаме за невинни и ще се отнасяме с най-голямо уважение към тях, докато се разкрие истината.
— Какво? — присмя му се Бек. — Тази шайка лъжци? Да се отнасяме с уважение към тях? С тази гнила, мръсна глутница високопоставени хиени…
— Как смеете! Веднага се извинете.
Бек пое дълбоко въздух и стисна гневно юмруци.
— Инспектор Бек, вие чухте ли ме? Веднага се извинете на тези дами и господа.
Бек погледна Пауъл, после се обърна към зяпналите гости.
— Моите извинения — измърмори той.
— И ви предупреждавам, Бек — заплаши го Пауъл. — Ако още веднъж се случи подобно нещо, ще ви унищожа. Ще ви натикам обратно в калта, откъдето сте дошли. А сега се махайте от очите ми.
Пауъл слезе при гостите и им се усмихна. Изведнъж отново се преобрази. С държанието си сякаш се опитваше да подскаже, че по сърце е един от тях. Дори и в дикцията му се появиха нотки на светска превзетост.
— Дами и господа! Аз, разбира се, ви познавам всички по лице. И тъй като аз не съм толкова известен, позволете ми да ви се представя: Линкълн Пауъл, префект на парапсихичния отдел. Префект и парапсихичен — две старомодни думи, нали? Нека не ни смущават. — Тръгна към Мария Бомонт с протегната ръка. — Скъпа мадам Мария, какъв вълнуващ завършек на това чудесно празненство. Завиждам на всички вас. Вие ще влезете в историята.
Гостите доволно зашумяха. Навъсените враждебни изражения започнаха да изчезват. Мария пое замаяно ръката на Пауъл и механично закокетничи.
— Мадам… — Едновременно я обърка и очарова, като я целуна по челото с бащинска топлота. — Зная, че доста се измъчихте. Тези простаци в униформа…
— Скъпи префекте… — Пак беше малко момиче, стиснало го здраво за ръката. — Толкова се изплаших.
— Има ли тук някоя спокойна стая, където всички ще се чувстваме удобно, докато трае това мъчително преживяване?
— Да. Кабинетът ми, скъпи префект Пауъл. — Дори започна да фъфли като дете.
Пауъл щракна с пръсти зад себе си. На полицейския началник, който пристъпи напред, каза:
— Придружете мадам и нейните гости до кабинета. Никаква стража. Дамите и господата да бъдат оставени сами.
— Мистър Пауъл, сър… — Началникът се прокашля. — Относно гостите на мадам. Един от тях пристигна след съобщението за престъплението. Мистър Куортърмейн, адвокат.
Пауъл откри в тълпата Джо Куортърмейн, юридически съветник II степен. Отправи му телепатичен поздрав.
Джо?
Здравей.
Какво те води в това свърталище?
Работата. Повика ме моят кли(Бен Райх)ент.
Тази акула? Ставам подозрителен. Остани тук с Райх. Искам да му задам няколко въпроса.
Номерът ви с Бек беше много ефектен.
По дяволите. Разгада ли кода?
Изключено беше. Но ви познавам вас двамата. Благият Джакс в ролята на тъп полицай заслужава да влезе в учебниците.
Бек се намеси от другия край на залата, където се правеше на сърдит:
Не ни издавай, Джо.
Да не си полудял? — Куортърмейн реагира така, сякаш го молеха да не нарушава свещените етични норми на Съюза. Излъчи такъв мощен заряд от негодувание, че накара Бек да се ухили.
Целият този разговор протече през секундата, в която Пауъл с непорочна преданост отново целуна Мария по челото и нежно се освободи от трепетната й хватка.
— Дами и господа, ще се срещнем отново в кабинета.
Водени от началника, гостите потеглиха. Отново бъбреха с въодушевление. Цялата работа започваше да придобива формата на чудесен нов вид развлечение. Сред оживлението и смеха Пауъл почувствува железните лакти на непроницаем телепатичен блокаж. Позна тези лакти и не скри изненадата си.
Гюс! Гюс Тейт!
О! Здравей, Пауъл.
Ти тук? И си траеш и се спотайваш?
Гюс? — опули се Бек. — Въобще не го засякох.
Защо, по дяволите, се криеш?
Реакцията му бе смесица от гняв, страх за репутацията, самообвинение, срам…
Превключи на друга станция, Гюс. Схемата ти е засякла на режим обратна връзка. Пък и малко скандална слава няма да ти се отрази зле. Ще заприличаш на нормалните хора. Остани тук и помагай. Имам чувството, че още един I степен няма да ми е излишен. Този случаи на Тройно А ще се окаже задача с повишена трудност.