— А къде остават честта и моралът?
— Ние също сме честни, но според нашите собствени закони, а не според правилата, които някой уплашен дребен човечец е измислил за останалите уплашени дребни човечета. Всеки човек си има своите разбирания за чест и морал и щом се придържа към тях, никой няма право да го осъжда. Може да не ти харесва неговият морал, но нямаш право да го наричаш неморален.
Пауъл поклати тъжно глава.
— Във вас има двама души. Райх. Единият е добър. Другият е пропаднал. Ако бяхте само убиец, нямаше да е толкова лошо. Но вие сте наполовина злодей, наполовина светец и това е по-страшно.
— Знаех си, че не ме чака нищо добро, когато ми намигнахте — усмихна се Райх. — Много сте ловък, Пауъл. Наистина ме плашите. Не ми е ясно кога ще последва удар и как мога да го избегна.
— Тогава престанете, за бога, да се опитвате да го избегнете и да приключим с тази история — каза Пауъл. Гласът му изгаряше. Очите му изгаряха. И пак ужаси Райх с енергията, която излъчваше. — Този път ще ви смажа, Бен. Ще удуша злодея-убиец във вас, защото се възхищавам на светеца. За вас това е началото на края. И вие го знаете. Защо сам не си помогнете да ви олекне?
За миг Райх се поколеба и бе на път да се предаде. После се окопити и отби нападението.
— И да се откажа от най-интересната битка в живота си? Не. За нищо на света, Линк. Ще се бием до самия край.
Пауъл сви гневно рамене. И двамата се изправиха. Инстинктивно си стиснаха ръцете, като при сбогуване.
— Загубих един чудесен партньор — каза Райх.
— Загубихте един чудесен човек у себе си, Бен.
— Врагове ли сме?
— Врагове.
Това бе началото на Унищожението.
7.
Полицейският префект на един седемнайсет и половина милионен град не може да е вързан за бюрото си. При него няма папки, писма, докладни записки и всякакви бюрократични принадлежности. Той има трима секретари еспери с феноменална памет, в чиито мозъци се съхранява цялата служебна информация. Те го придружават навсякъде из Управлението, подобно на тройка електронни каталози. Заобиколен от своята летяща ескадра (наречени „трите мечета“ от персонала), Пауъл префуча по централната улица, събирайки необходимия му за битката материал.
Още веднъж изложи случая в най-общи линии пред главния прокурор Краб:
— Нужен ни е мотивът, начинът и обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Досега знаем нещо само за обстоятелствата. И това е всичко. Но нали го знаете Стария Моз. Той ще настоява за доказателства, основаващи се на твърди факти.
— Стария кой? — изненада се Краб.
— Стария Моз — ухили се Пауъл. — Така наричаме Мозаичния многофункционален компютър обвинител. Нали не очаквате да използваме пълното му име? Дъх няма да ни остане.
— Тази проклета сметачна машина! — изгрухтя Краб.
— Да, сър. И така, аз съм готов да тръгна на тотална война срещу Бен Райх и „Монарх“, за да предоставя тези доказателства на Стария Моз. Искам да ви попитам направо. Вие имате ли желание да започнете такава война?
Краб, който изпитваше яд към всички еспери и ги мразеше, стана морав и скочи от абаносовия стол зад абаносовото бюро в абаносово-сребристия си кабинет.
— За какво, по дяволите, намеквате, Пауъл?
— Не търсете под вола теле, сър. Питам ви само дали не сте обвързан по някакъв начин с Райх или „Монарх“. Ще изпитате ли неудобство, когато започне да става горещо? Възможно ли е Райх да дойде при вас и да ви поохлади ентусиазма?
— Не, не е възможно, да ви вземат мътните!
Сър — обади се едното „мече“ на Пауъл. — На четвърти декември миналата година Краб обсъди с вас случая „Монолит“. Следва извлечение:
Пауъл: Финансовата страна на случая не е добре изпипана. „Монарх“ могат да ни възпрат, като подадат насрещен иск.
КРАБ: Райх ми обеща нищо да не предприемат. Мога да разчитам на Райх. Подкрепи ме, когато се кандидатирах за районен прокурор.
Край на цитата.
Добре, благодаря. Знаех си, че има нещо в досието на Краб.
Пауъл смени тактиката и гневно изгледа Краб.
— Какви номера се опитвате да ми пробутате? Ами кампанията за районен прокурор? Райх не ви ли подкрепи тогава?
— Подкрепи ме.
— И очаквате да повярвам, че оттогава не ви е помагал?
— Да ви вземат мътните, Пауъл… Да, очаквам да ми повярвате. Тогава ме подкрепи. Оттогава не ми е помагал.
— В такъв случай имам ли зелена улица да започна следствие срещу Райх за убийство?