— Защо настоявате, че Райх е убил онзи човек? Това е абсурдно. Нямате никакви доказателства. Сам признахте.
Пауъл продължи да го гледа гневно.
— Той не е извършил това убийство. Райх не е способен да убие когото и да е. Той е един порядъчен човек, който…
— Имам ли зелена улица да разследвам това убийство?
— Добре, Пауъл, имате.
Но има и големи резерви. Отбележете го, момчета. Умира от страх от Райх. И още нещо отбележете. Аз също.
Пред служителите от отдела Пауъл заяви:
— На всички ви е известно какво студенокръвно чудовище е Стария Моз. Вечно плаче за факти — факти — свидетелски показания — неопровержими доказателства. Налага се да открием доказателства, които да убедят онази проклета машина, че трябва да предяви обвинение. За тази цел срещу Райх ще приложим тактиката на Рунтавата и Фината опашка. Познавате този метод. На всеки от замесените прикачваме по един недодялан и един опитен агент. Кьопавият няма да знае, че върху случая работи и един спец. И следеният, разбира се, няма да знае. Като се отърве от Рунтавата опашка, ще си мисли, че е извън опасност. Това съвсем ще улесни работата на обиграния. Ето така ще подходим към Райх.
— Разбрано — каза Бек.
— Минете по всички отдели. Изберете стотина начинаещи полицаи. Облечете ги в цивилни дрехи и им възложете да се занимават със случая Райх. Качете се в техническия отдел и издирете всички шантави роботи следотърсачи, получени през последните десет години. Наредете всички тези бракми да работят по случая Райх. Всичко дотук представлява Рунтавата опашка… тази, от която ще може да се отърси, но ще трябва да се потруди, за да успее.
— Някакви конкретни насоки? — попита Бек.
— Например защо са играли на „Сардина“. Кой е предложил тази игра? Според протокола секретарите на Бомонт не са могли да надзърнат в Райх, защото в главата му се въртяла някаква песен. Кой е авторът? Къде я е чул? Лаборантите твърдят, че охраната е била зашеметена с някакъв йонизатор на родопсина. Проверете всички научни изследвания в тази област. С какво е убит Д’Кортни? Да се направят всички видове експертизи с оръжия. Проучете какви са били отношенията между Райх и Д’Кортни. Знаем, че са били конкуренти. Били ли са смъртни врагове? Изгодно ли с било това убийство за някого? Или е извършено от страх? Какво и колко би спечелил Райх от смъртта на Д’Кортни?
— Майко мила! — възкликна Бек. — И всичко това на ниво „Рунтава опашка“? Ще оплескаме случая, Линк.
— Възможно е. Но не вярвам. Райх е свикнал да успява. Удържал е редица победи и това го прави самонадеян. Мисля, че ще се хване на въдицата. Ще смята, че ни е надхитрил всеки път, когато се измъкне от някое наше мюре. Нека си мисли така. Ще имаме проблеми с общественото мнение. Вестникарите ще се опитат да ни разкъсат. Но вие им играйте по свирката. Крещете. Протестирайте. Правете гневни изявления. Ние всички ще бъдем смотаните, некадърни ченгета. И когато Райх се налапа с тази угоителна диета…
— Ти ще го налапаш — ухили се Бек. — А момичето?
— Тя прави изключение — при нея няма да приложим номера с Рунтавата опашка. Тук трябва да се пипа фино. До един час искам нейното описание и снимка да стигнат до всеки полицай в страната. В долния край на фотостата ще обявим, че този, който я открие, ще бъде повишен с пет степени.
Сър, правилникът забранява повишение с повече от три степени наведнъж.
Тъй рече „мечето“.
— По дяволите правилника! — сопна се Пауъл. — Пет степени за онзи, който намери Барбара Д’Кортни. Трябва да се добера до това момиче.
В „Монарх тауър“ Бен Райх натика всички пиезокристали от бюрото си в ръцете на слисаните секретарки.
— Изчезвайте оттук и отнесете всички тези идиотщини със себе си — изръмжа той. — Отсега нататък ще се оправяте без мен. Ясно? Не ме безпокойте.
— Мистър Райх, разбрахме, че възнамерявате да завладеете картела „Д’Кортни“, след като Крей Д’Кортни е вече мъртъв. Ако…
— Тъкмо с това се занимавам в момента. Затова не искам да бъда обезпокояван. А сега се махайте. Бързо!
Натири ужасения си екип към вратата, изблъска ги навън, затръшна вратата и я заключи. Отиде до телефона, набра ВD 12 232 и зачака нетърпеливо. След цяла вечност се появи образът на Джери Чърч на фона на неговите вехтории.
— Ти? — озъби се той и посегна да изключи.
— Аз. По работа. Интересува ли те още възстановяването в Съюза?
Чърч се опули.
— Какво по-точно?
— Смятай, че сме се споразумели. Веднага започвам да действам за възстановяването ти. И мога да го направя, Джери. Лигата на есперите патриоти е в ръцете ми. Но искам много в замяна.