Пауъл до своите подчинени: Тя е видяла играта в една много стара книга, подарена й от Райх. Вероятно закупена от „Сенчъри“. Те се занимават с подобен род писания. Да се провери: Точно нея ли е търсил? Освен това да се разпита Грейъм, оценителят. Как така единствената запазена игра в книгата е била „Сардина“? Стария Моз ще иска да знае. И къде е това момиче?
Един транспортен полицай, сега в цивилни дрехи, се канеше да направи своя голям удар, като си послужи с учтива лъжа. На управителя и служителите на аудиокнижарницата „Сенчъри“ каза провлачено:
— Аз съм ценител на старинни книга със забавни игри… От ония, към които моят много добър приятел Бен Райх е проявил интерес миналата седмица.
Тейт до Райх: Направих няколко надзъртания. Ще проверяват книгата, която изпрати на Мария.
Райх до Тейт: Нека. Взел съм мерки. Трябва да съсредоточа вниманието си върху това момиче.
Управителят и служителите любезно и надълго и нашироко обясниха как стоят нещата в отговор на внимателните въпроси на Рунтавата опашка. Много клиенти из губиха търпение и напуснаха книжарницата. Един от тях седеше кротко в ъгъла, прекалено погълнат от някакъв запис върху кристал, за да осъзнае, че не му се оказва нужното внимание. Никой не знаеше, че Джаксън Бек е абсолютно немузикален.
Пауъл до своите подчинени: Изглежда, Райх случайно е открил книгата, натъкнал се е на нея, докато е търсел подарък за Мария Бомонт. До всички. Къде е това момиче?
По време на обсъждането с агенцията, която се занимаваше с рекламата на реактивната кабина на „Монарх“ („единствената фамилна въздушна ракета на пазара“), Райх предложи нова рекламна програма.
— Ето какво мисля — каза Райх. — Хората винаги се стремят да очовечат вещите, с които си служат. Придават им човешки качества. Наричат ги с галени имена и се отнасят с тях като с любими домашни животни. Човек би си купил реактивна кабина, ако може да изпитна нежни чувства към нея. Хич не го е еня за техническите й достойнства. Иска да е влюбен в тази реактивна кабина.
— Ясно, мистър Райх. Ясно!
— Ние ще очовечим нашата реактивна кабина — каза Райх. — Нека си намерим едно момиче и да го обявим за Мис "Реактивна кабина „Монарх“. Когато клиентът си я купи, той купува и момичето. Като се докосва до кабината, той докосва и момичето.
— Ясно! — извика шефът на рекламата. — Вашата идея е с такива космически измерения, че пред нейния размах се чувстваме като джуджета. Направо е готова за старт.
— Веднага започнете издирването на нашата Мис „Реактивна кабина“. Нека всеки продавач и търговски пътник се заеме с тази задача. Целият град да се прерови. Искам момичето да е около двайсет и пет годишно. Около един и шейсет и пет, петдесет и пет килограма. С пищни форми. Сексапилна.
— Ясно, мистър Райх. Ясно!
— Трябва да е блондинка с тъмни очи. Сочни устни. С характерен нос. Тук съм скицирал идеята си за нашата Мис. Огледайте я добре, размножете я и я предайте на хората си. Ще има повишение за онзи, който открие момичето, което имам предвид.
Тейт до Райх: Понадзърнах из полицията. Ще изпратят човек в „Монарх“, за да установи съучастие между теб и онзи оценител, Грейъм.
Райх до Тейт: Нека. Нищо няма да открият. А и Грейъм е извън града, за да си набави антикварни стоки. Ха, нещо между мен и Грейъм! Възможно ли е Пауъл да е толкова тъп? Може да съм го надценил.
За шефа на една моторизирана патрулна група, сега в цивилни дрехи, вярващ в предимствата на дегизировката чрез пластична хирургия, разноските не бяха проблем. Току-що сдобил се с монголоидна физиономия, той постъпи на работа в счетоводния отдел на „Монарх“ и се опита да разкрие финансовите отношения между Райх и Грейъм, оценителя. Изобщо не му мина през ума, че намеренията му бяха разчетени от шефа еспер на отдел „Кадри“ при „Монарх“, докладвани по-горе и че по-горе тайничко му се присмиваха.
Пауъл до своите подчинени: Нашият баламурник се опитал да открие доказателства за подкуп в счетоводните книги на „Монарх“. Това би трябвало да снижи с петдесет процента мнението на Райх за нас, което го прави с петдесет процента по-уязвим. До всички. Къде е това момиче?
Пред редакционния съвет на „Всеки час“, единствения денонощен вестник на света, с двайсет и четири издания на ден, Райх обяви откриването на ново благотворително заведение, финансирано от „Монарх“.
— Нарекохме го „Пристан“ — каза той. — Предлагаме помощ и утеха, и спокоен пристан на милионите онеправдани в нашия град в момент на криза. Ако си изхвърлен на улицата, разорен, станал жертва на насилие, измамен… Ако си заплашван от каквото и да е и не знаеш към кого да се обърнеш… Ако си отчаян… Потърси „Пристан“.