— Това ще ви направи страшно популярни — каза главният редактор на вестника, — но ще ви струва луди пари. За какво ви е това?
— За реклама — отсече Райх. — Искам това да влезе в следващото издание. Незабавно!
Райх напусна редакцията, излезе на улицата и потърси телефонен автомат. Обади се в „Отдих и развлечения“ и даде пълни и точни инструкции на Елъри Уест.
— Във всеки филиал на „Пристан“ да се постави по един наш човек. Искам подробното описание и снимка на всеки постъпил да ми бъде предавано незабавно. Незабавно, Елъри! Още с влизането му.
— Не те разпитвам, Бен, но бих се радвал, ако можех да надзърна в теб.
— Подозрения ли? — изръмжа Райх.
— Не, просто любопитство.
— Гледай да не те вкара в някоя беля.
Когато Райх излезе от телефонната кабина, за него се лепна един човек, обладан от нелеп ентусиазъм.
— О, мистър Райх! Имам късмет, че ви срещам. Чух за „Пристан“ и си мисля, че едно така желано от хората интервю с вдъхновителя на тази прекрасна нова благотворителна идея би могло…
Имал късмет, няма що! Този човек беше известен репортер надзъртач на вестник „Индустриален форум“. Сигурно го е проследил и… Дай зор с този тензор. Дай зор с този тензор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор.
— Без коментар! — измънка Райх. Осем, сър; седем, сър; шест, сър; пет, сър…
— Какво детско преживяване ви накара да осъзнаете въпиещата нужда от…
Четири, сър; три, сър; две, сър; едно…
— Имало ли е случай в живота ви, когато не сте знаели към кого да се обърнете? Някога страхували ли сте се от смъртта или от убийство? Някога…
Дай зор с този тензор. Дай зор с този тензор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор.
Райх скочи в една кабина-такси и избяга.
Тейт до Райх: Ченгетата наистина търсят Грейъм. Целият технически отдел издирва оценителя. Един господ знае по каква грешна следа е тръгнал Пауъл, но тя не води към тебе. Мисля, че опасността намалява.
Райх до Тейт: Не, докато не намеря това момиче.
Маркъс Грейъм не бе оставил адреса, на който заминава, и бе издирван от половин дузина безполезни роботи следотърсачи, изровени от техническия отдел на полицията. Придружени от своите безполезни създатели, те обикаляха различните краища на Слънчевата система. Междувременно Маркъс Грейъм бе вече пристигнал на Ганимед, където Пауъл го засече за отрицателно време с помощта на един аукционер надзъртач. Книгите бяха част от имуществото на Дрейк, наследено от Райх от майка му. Най-неочаквано бяха извадени на търг.
Пауъл разпита Грейъм във фоайето на залата, където се провеждаше търгът, пред един кристален прозорец с изглед към арктическата пустош на Ганимед и черното небе, изпълнено с опасаната с пръстен червеникаво-кафява грамада на Юпитер. След това Пауъл взе експреса до Земята и една красива стюардеса успя да го вдъхнови да изръси купища лъжи. Пауъл не бе никак доволен от себе си, когато се завърна в управлението. Трите „мечета“ му намигнаха многозначително и не пропуснаха да направят някои неприлични подмятания.
Пауъл до своите подчинени: Нищо не излезе. Не ми е ясно защо изобщо Райх си е направил труда да подмами Грейъм на Ганимед с този търг.
Бек до Пауъл: Какво научи за книгата с игрите?
Пауъл до Бек: Райх я купил, дал я за оценка и я изпратил като подарък. Била в лошо състояние и единствената игра, която Мария е могла да избере, била „Сардина“. С тези данни Моз никога няма да отправи обвинение към Райх. Зная как работи мозъкът на тая машина. Да я вземат мътните. Къде е това момиче?
Трима начинаещи тайни агенти един след друг се влюбиха в мис Дъфи Уиганд и се оттеглиха безславно, за да надянат отново униформите си. Най-сетне и Пауъл се добра до нея на бала на 4000-те. Мис Уиганд с удоволствие си поприказва с него.
Пауъл до своите подчинени: Обадих се на Елъри Уест в „Монарх“ и той потвърди разказа на мис Уиганд. Уест наистина се оплакал, че се играе комар, и Райх купил психопесничката, за да сложи край на това. Изглежда, случайно се е загнездила в главата му. Докъде стигнахте с веществото, което Райх използва върху охраната? И докъде стигнахте с онова момиче?
В отговор на острите нападки и гръмки подигравки главният прокурор Краб даде специална пресконференция, на която обяви, че в техническия отдел на полицията са разработили нов метод на разследване, който ще даде възможност случаят Д’Кортни да бъде приключен за двайсет и четири часа. Основавал се на фотографическия анализ на ретината на убития, където се запечатвал образът на убиеца. Полицията търсела сътрудничеството на изследователи на родопсина.