Ясно. Горе. Къде горе, Чука? Не се опитвайте да ме блокирате. Надзъртам дълбоко. Не можете да излъжете еспер I степен… Дааа. Четвъртата стая вляво след острата чупка. Горе е страшно заплетен лабиринт. Чука. Да го повторим още веднъж за по-сигурно…
Безпомощна и унизена, Чука изведнъж изкрещя:
— Махай се оттука, проклето ченге! Изчезвай оттука!
— Моля да ме извините — каза Пауъл. — Тръгвам си.
Стана и напусна стаята.
Целият този телепатичен разпит протече в секундата, през която Райх се придвижи от осемнайсетото до двайсетото стъпало надолу по пътя си към пъстроцветното подземие на Чука Фруд. Чу гневния вик на Чука и отговора на Пауъл. Обърна се и се понесе нагоре към приземния етаж.
Избутвайки портиера от пътя си, му тикна една златна монета в ръката и изсъска:
— Не съм бил тука. Ясно?
— Никой никога не е тука, мистър Райх.
Обиколи набързо залите за развлечения. Дай зор с този тензор. Дай зор с този тензор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор. Профуча край момичетата, които се надпреварваха да му предлагат услугите си, затвори се в телефонната кабина и набра ВD 12 232. На екрана се появи заниженото лице на Чърч.
— Какво става, Бен?
— Загазихме. Пауъл е тук.
— О, боже!
— Къде, по дяволите, е Куизард?
— Няма ли го там?
— Не мога да го открия.
— Мислех, че трябва да е в подземието.
— Пауъл беше в подземието и надзърташе в Чука. Куизард никакъв го нямаше. Къде, по дяволите, се е дянал?
— Не зная, Бен. Отиде там с жена си и…
— Слушай, Джери. Пауъл сигурно е разбрал къде е момичето. Може би разполагам с пет минути, за да го изпреваря. Куизард трябваше да свърши тази работа. В подземието го няма. Няма го и в заведенията. Сигурно е…
— Трябва да е горе при курвите.
— И сам щях да се сетя за това. Слушай, как най-бързо мога да стигна дотам? Някакъв по-пряк път, тъй че да изпреваря Пауъл.
— Щом Пауъл е надзърнал в Чука, той е надзърнал кой е най-прекият път.
— По дяволите, това ми е известно. Но може и да не е успял. Може вниманието му изцяло да е било ангажирано с момичето. Рискувам, но трябва да опитам.
— Зад централното стълбище. Има един мраморен барелеф. Завърти главата на жената надясно. Телата се разделят и се открива вратата на пневмоасансьор.
— Чудесно.
Райх окачи слушалката, излезе от кабината и се втурна към централното стълбище. Мина от задната страна на мраморното стълбище, намери барелефа, изви свирено главата на жената и видя как телата се отместиха встрани. Показа се стоманена врата. В трегера имаше табло с бутони. Райх натисна най-горния бутон, отвори рязко вратата и направи крачка към откритата шахта. Мигновено един метален плот отскочи и се залепи за подметките му, и въздушното налягане със свистене го изтласка на последния осми етаж. Едно магнитно лостче застопори плота, докато той отвори вратата на шахтата и излезе навън.
Озова се в един коридор, кой го се издигаше нагоре вляво под ъгъл от трийсет градуса. Подът беше постлан с конопена пътека. На тавана присветваха малки радонови глобуси, поставени на равни разстояния. От двете страни на коридора бяха наредени врати, които не бяха номерирани.
— Куизард! — провикна се Райх. Никакъв отговор.
— Кено Куизард!
Все още никакъв отговор.
Райх измина тичешком половината разстояние нагоре по коридора и опита наслуки една врата. Тя се отвори към тясна стаичка, изцяло заета от овално легло. Райх се препъна в ръба на леглото и падна. Запълзя по дунапреновия матрак към вратата на отсрещната стена, дръпна я рязко и се претъркули навън. Озова се на някаква площадка. Няколко стъпала водеха надолу към кръгло преддверие, опасано с врати. С няколко скока слезе но стълбите и се спря запъхтян сред заобикалящите го врати.
— Куизард! — провикна се отново той. — Кено Куизард!
Последва приглушен отговор. Райх се завъртя на петите си, изтича до една врата и я дръпна отривисто. Една жена с червени очи — резултат от пластична хирургия — стоеше непосредствено зад вратата и Райх се сблъска с нея. Тя избухна в безпричинен смях, вдигна и двете си ръце и го заудря по лицето. Заслепен и объркан. Райх се отдръпна от яката червеноока жена, пресегна се към вратата, но явно не я улучи и докопа дръжката на друга, защото, когато се измъкна от стаята, не попадна в кръглото фоайе. Токовете му потънаха в меката триинчова подова настилка, той изгуби равновесие и докато падаше назад, затръшна вратата. Главата му се удари в ръба на една порцеланова печка и от това му причерня.
Когато се опомни, погледът му попадна върху надвесеното над него гневно лице на Чука Фруд.