— Какво, по дяволите, търсиш в стаята ми? — кресна Чука.
Райх скочи па крака.
— Къде е тя? — попита той.
— Пръждосай се оттука, БЕН Райх.
— Попитах те къде е тя. Барбара Д’Кортни. Къде е тя?
Чука извърна глава и извика:
— Магда!
Червенооката жена влезе в стаята. В ръката си държеше невронен разрушител и продължаваше да се смее; но насоченото в главата му оръжие дори не трепваше.
— Изчезвай оттука — повтори Чука.
— Трябва да намеря момичето, Чука. Трябва да го намеря, преди Пауъл да се е добрал до него. Къде е?
— Изхвърли го оттука, Магда! — изкрещя Чука.
Райх цапардоса жената през очите с опакото на ръката си. Тя падна назад, като изпусна пистолета, свря се в един ъгъл, разтърсвана от конвулсии, и продължи да се смее. Райх не й обърна повече внимание. Вдигна пистолета и го притисна в слепоочието на Чука.
— Къде е момичето?
— Върви по дяволите…
Райх дръпна спусъка на първа степен. Радиацията атакува нервната система на Чука със слаб индукторен ток. Тя се вдърви и започна да трепери. Кожата й лъсна от внезапно избилата пот, но продължаваше да клати отрицателно глава. Райх дръпна рязко спусъка до втора степен. Цялото й тяло се сгърчи и костите й запукаха. Очите й изскочиха. От гърлото й се изтръгваха мъчителни стонове, като на агонизиращо животно. Райх държа спусъка натиснат в продължение на пет секунди и после го отпусна.
— Третата степен значи смърт — изръмжа той. — Смърт с главно С. Окото ми няма да мигне, Чука. Така или иначе ме чака Унищожение, ако не намеря това момиче. Къде е?
Чука беше почти напълно парализирана.
— През… вратата… — изграчи тя. — Четвъртата стая… Вляво… След чупката.
Райх я пусна. Изтича през спалнята, излезе навън и стигна до един спираловиден коридор. Качи се по него, направи остър завой, преброи вратите и спря пред четвъртата отляво. Ослуша се за миг. Никакъв звук. Блъсна вратата и влезе. Вътре имаше едно празно легло, тоалетна масичка, празен дрешник и стол.
— Метна ме, да я вземат мътните! — извика той. Приближи се до леглото. Не личеше да е използвано. Нито пък дрешникът. Обърна се и когато се канеше да излезе, дръпна средното чекмедже на тоалетната масичка и го измъкна. Вътре имаше един бял като скреж копринен халат и някакъв зацапан стоманен предмет, приличащ на зловещо цвете. Това беше оръжието, с което извърши убийството — пистолетът-кама.
— Боже господи! — въздъхна Райх. — О, боже господи!
Грабна пистолета и го разгледа. Празните патрони все още бяха в гнездата си. Този, който беше отнесъл горната част на главата на Д’Кортни, си стоеше на мястото пред ударника.
— Значи още не е време за Унищожение — промърмори Райх. — Съвсем не е. Не е, слава богу, съвсем не е!
Сгъна пистолета-кама и го пъхна в джоба си. В този момент се чу далечен смях… дрезгав смях. Смехът на Куизард.
Райх отиде бързо до наклонения коридор и ориентирайки се по смеха, стигна до една тапицирана, дълбоко хлътнала в стената врата с месингови панти, която зееше отворена. Стиснал здраво невронния разрушител, готов за стрелба, със спусъка нагласен на трета степен, Райх прекрачи прага. Чу се свистене на сгъстен въздух и вратата се затвори зад него.
Озова се в малка кръгла стая. Стените и таванът бяха тапицирани с тъмно като среднощно небе кадифе. Подът беше прозрачен и през него се откриваше ясна, от нищо невъзпрепятствана гледка към будоара на долния етаж. Това беше стаята за воайори.
В будоара Куизард седеше в дълбоко кресло, с блеснали невиждащи очи. Дъщерята на Д’Кортни седеше в скута му, облечена в изумителна рокля с пайети, отворена отпред. Стоеше кротко, с пригладени руси коси и с дълбоки тъмни очи, вперени спокойно в пространството, докато Куизард я мачкаше грубо.
— Как изглежда? — чу се ясно дрезгавият глас на Куизард. — Какво изпитва?
Говореше на една дребна, повяхнала женица, която стоеше в другия край на будоара, изправена до стената. На лицето й бе изписана невероятна болка. Това беше жената на Куизард.
— Как изглежда? — повтори слепият мъж.
— Тя нищо не усеща — отговори жената.
— Усеща! — изрева Куизард. — Не е толкова откачена. Не ми казвай, че нищо не усеща. По дяволите! Де да имах очи!
— Аз съм твоите очи, Кено — каза жената.
— Тогава гледай вместо мен. Казвай ми какво виждаш!
Райх изруга и насочи разрушителя към главата на Куизард. И през кристалния под можеше да убива. Можеше да убива през всякаква преграда. Сега щеше да убие Куизард. В този момент Пауъл влезе в будоара.
Първа го видя жената и нададе ужасяващ вик:
— Бягай, Кено! Бягай!
Скочи върху Пауъл, готова да му издере очите. Изведнъж се препъна и просна по очи. Очевидно при падането изгуби съзнание, защото повече не помръдна. И когато Куизард се надигна от стола с момичето в ръце и с изхвръкнали от уплаха невиждащи очи. Райх с ужас стигна до заключението, че падането на жената не е било случайно, защото Куизард моментално се строполи на земята. Момичето се претъркули от ръцете му и падна на стола.