Пауъл наблюдаваше с интерес този спектакъл. Приличаше на жива картина от древна библия. Сам, разгневеният месия, гледащ сърдито към смирените си ученици. Около тях — силициевите скали на алпинеума, покрити с разноцветни сухи пълзящи растения на Венера, Отгоре — ослепителното седефено сияние; а зад тях, докъдето стигаше погледът, червената, пурпурна и виолетова пустош на планетата.
— Напомняш ми червенокосата — изсумтя Аткинс на Уолтър Бърнард. — Впрочем къде е тази мнима куртизанка?
Едно красиво червенокосо момиче си проби път през тълпата и се ухили самодоволно.
— Ето ме, д-р Аткинс.
— Добре де, престани да се надуваш само затова, че ти лепнах един етикет, — Аткинс се намръщи и продължи на телепатично ниво. — Доволна си от себе си, защото си жена. Нали така? По този начин се опитваш да избягаш от истинския живот. Но това е химера. „Аз съм жена“, си казваш ти. „Следователно мъжете ме желаят. Достатъчно ми е да зная, че хиляди мъже могат да ме имат, ако им позволя. Това ме прави реална.“ Глупости! Не можеш да избягаш по този начин. Сексът не е илюзия. Животът не е илюзия. Девствеността не е апотеоз.
Аткинс с нетърпение очакваше някаква реакция, но момичето само се усмихваше самодоволно и позираше пред него. Накрая избухна.
Никой ли не чу какво й казах?
Аз чух, учителю.
Линкълн Пауъл! Не може да бъде! Какво правиш тук? Откъде се появи така изведнъж?
От майката Земя, Сам. Идвам за една консултация и разполагам със съвсем малко време. Връщам се обратно със следващия кораб.
Защо не се обади по междупланетарния?
Твърде е сложно за телефона. Сам. Нужно ми е да разговаряме като еспери. Става дума за случая Д’Кортни.
О! Аа. Добре. Ще бъда с теб след минута. Върви да пийнеш нещо.
Аткинс отправи към къщата мощен предупредителен сигнал:
САЛИ! ГОСТИ!
Един човек в тълпата подскочи без видима причина и Аткинс се обърна към него възбудено.
— Чу това, нали?
— Не, сър, нищичко не чух.
— Чу го. Ти прие телепатичен сигнал.
— Не, д-р Аткинс.
— Тогава защо подскочи?
— Една буболечка ме ухапа.
— Не е вярно — изрева Аткинс. — В моята градина няма буболечки. Ти ме чу да викам на жена си.
След това вдигна страхотна патърдия:
ВИЕ ВСИЧКИ МЕ ЧУВАТЕ. НЕ СЕ ПРАВЕТЕ, ЧЕ НЕ МЕ ЧУВАТЕ. НЕ ИСКАТЕ ЛИ ДА ВИ ПОМОГНА? ОТГОВОРЕТЕ! ХАЙДЕ! ОТГОВОРЕТЕ!
Пауъл намери Сали в просторната и прохладна всекидневна на къщата. Таванът беше открит към небето. На Венера никога не валеше. Един пластмасов купол беше достатъчен, за да засенчва небето, което блестеше през седемстотинчасовия ден на Венера. А когато настъпеше седемстотинчасовата нощ и станеше непоносимо студено, Аткинсови просто си събираха багажа и се връщаха в отоплявания си градски апартамент във Винъсбърг. Всички на Венера се подчиняваха на този трийсетдневен цикъл.
Сам влетя шумно в гостната и изгълта цял литър ледена вода.
Отидоха десет кредита, по цени на черния пазар — подхвърли той на Пауъл. — Представяш ли си? На Венера си имаме черен пазар за вода. И къде, по дяволите, гледа полицията? Извинявай, Линк. Знам, че не влиза в твоите задължения. Какво искаш да знаеш за Д’Кортни?
Пауъл му изложи проблема. Хистеричното връщане на Барбара Д’Кортни към спомена за смъртта на баща й можеше да бъде интерпретирано по два начина. Райх или е убил Д’Кортни, или просто е станал свидетел на неговото самоубийство. Стария Моз щеше да настоява това да се изясни.
Разбирам. Отговорът е да. Д’Кортни беше предразположен към самоубийство.
Предразположен? Какво значи това?
Беше пред срив. Адаптационната му схема се разпадаше. Състоянието му регресираше в резултат на пълното емоционално изразходване и беше на път да се самоунищожи. Побързах да отида на Земята, за да го спра.
Хммм. Това е голям удар, Сам. Значи е възможно сам да е пръснал тила си, така ли?
Какво? Сам да си е пръснал тила?
Да. Ето снимката. Не знаем какво е било оръжието, но…
Чакай малко. В едно мога да бъда категоричен. Ако Д’Кортни е загинал по този начин, той със сигурност не се е самоубил.
Защо си сигурен?
Защото страдаше от болезнено влечение към отровите. Беше си наумил да се отрови с наркотици. Нали ги знаеш самоубийците, Линк. Изберат ли си веднъж определен вид смърт, повече не се променят. Д’Кортни трябва да е бил убит.
Това вече е друго, Сам. А знаеш ли защо Д’Кортни е искал да се самоубие чрез отравяне?