Ти шегуваш ли се с мен? Ако знаех, нямаше да го иска. Никак не съм доволен от тази работа, Пауъл. Райх провали лечението ми. Можех да спася Д’Кортни. Можех…
Имаш ли някакво предположение защо Д’Кортни е бил пред срив?
Да. Частичните му действия бяха един опит да избяга от непреодолимото си чувство за вина.
Каква вина?
Към детето си.
Барбара? Как така? Защо?
Не знам. Постоянно се бореше с ирационални символи на изоставяне… пренебрегване… срам… отвращение… малодушие. Канех се да поработя над това. Това е всичко, което зная.
Възможно ли е Райх да е знаел и разчитал на всичко това? Стария Моз ще държи да сме изяснили всички подробности, когато му представим случая.
Райх е могъл да се досети… Не. Не е възможно. Щеше да му е нужна помощта на експерт, за да…
Почакай, Сам. Тук има нещо скрито. Бих искал да стигна до него, ако ми позволиш…
Давай. Напълно съм се открил.
Не се старай да ми помагаш. Така объркваш всичко. Отпусни се. Така… нещо свързано с празненство… събиране… разговор по време на… събирането у нас. Миналия месец. Гюс Тейт, също голям специалист, казва, че се нуждае от помощ във връзка с един подобен случай. Щом Тейт се нуждае от помощ разсъждаваш ти, какво остава за Райх.
Пауъл толкова се стресна, че заговори на глас:
— Е, какво те кажеш за този свой колега?
— Какво трябва да кажа?
— Гюс Тейт беше на събирането у Бомонт през нощта на убийството на Д’Кортни. Беше го довел Райх. Все се надявах, че…
Линк, това не мога да го повярвам!
— И аз не можех, но това е положението. Малкият Гюс Тейт е есперът на Райх. Малкият Гюс му е проправял пътя. Изкопчил с информацията от теб и я е предал на убиеца. Добрият стар Гюс. Каква е цената на есперската клетва днес?
— А каква е цената на Унищожението! — отговори Аткинс ожесточено.
Някъде от вътрешността на къщата пристигна съобщението на Сали Аткинс:
Линк, на телефона.
— По дяволите! Единствено Мери знае, че съм тук. Дано не се е случило нещо с момичето на Д’Кортни.
Пауъл изтича по коридора към нишата с видеофона. Отдалеч видя лицето на Бек на екрана. Заместникът му също го забеляза и разпалено му махна с ръка. Започна да говори още преди Пауъл да се е приближил достатъчно, за да го чува.
— …ми даде твоя номер. Добре че те хванах, шефе. Разполагаме с двайсет и шест часа.
— Момент, Джакс. Започни отначало.
— Нашият човек с родопсина — д-р Уилсъп Джордан — се върна от Калисто. Сега е едър собственик, благодарение на Бен Райх. Пътувах с него. Ще остане на Земята за двайсет и шест часа, докато си уреди нещата, а после отлита за Калисто и остава да живее там, в новото си имение. Ако искаш да измъкнеш нещо от него, по-добре веднага идвай.
— Готов ли е да говори?
— Ако беше готов, щях ли да ти се обаждам чак там? Не, шефе. Парите му се усладиха. Освен това е благодарен на Райх, който (цитирам) най-благородно се отказа от претенциите си в името на справедливостта и д-р Джордан. Ако искаш да получиш нещо, по-добре се връщай на Земята и сам си го вземи.
— А това — каза Пауъл — е научната лаборатория на нашия Съюз, д-р Джордан.
Джордан беше впечатлен. Целият последен етаж на седалището на Съюза беше отделен за научни изследвания. Това бе една кръгла зала, почти 350 метра в диаметър, увенчана с купол от двупластов кристал с регулируема пропускателна способност, който осигуряваше осветление със степенувана интензивност, варираща от ярка дневна светлина до пълен мрак, включително и монохроматична светлина с отклонение в дължината на вълната не повече от една десета от ангстрьома. Сега, на обяд, слънчевата светлина бе леко модулирана и озаряваше масите и скамейките, кристалните и сребърни прибори, и облечените в престилки учени с нежно бледорозово сияние.
— Искате ли да поразгледате? — предложи Пауъл любезно.
— Не разполагам с много време, но… — каза Джордан неуверено.
— Да, разбира се. Много мило от ваша страна, че ни отделихте един час, но наистина се нуждаем от вашата помощ.
— Ако е нещо във връзка с Д’Кортни… — започна Джордан.
— С кого? А, да. Онова убийство. Това пък откъде ви дойде наум?
— Забелязах, че ме следят — заяви Джордан мрачно.
— Уверявам ви, д-р Джордан. Нужен сте ни като специалист, а не като свидетел по дело за убийство. Какво общо има един учен с някакво си убийство? Това не ни интересува.
Джордан се отпусна малко.
— Точно така. Достатъчно е да погледнете тази лаборатория, за да го разберете.