— Да направим една обиколка? — Пауъл подхвана Джордан за ръката. Към цялата зала предаде: Внимание, надзъртачи! Сега ще изиграем един номер.
Без да прекъсват работата си, служителите му отвърнаха с шумни дюдюкания. Сред градушката от подигравателни образи се появи и злобното подмятане на един заядливец: Кой открадна времето, Пауъл? Това очевидно се отнасяше до някакъв тъмен епизод в блестящата кариера на Лъжливото овчарче, който никой досега не бе успял да надзърне, но който неизменно караше Пауъл да се изчерви. И този път не направи изключение. Залата се изпълни с ням кикот.
Престанете. Това е сериозно. Цялото следствие зависи от това, което трябва да измъкна от този човек.
Моментално немият кикот заглъхна.
Това е д-р Уилсън Джордан — обяви Пауъл. — Специалист е в областта на оптическата физиология. Искам да получа една информация от него. Нека го накараме да се почувства голям. Измислете някакви мъгляви проблеми с оптиката и го помолете да ви помогне. Накарайте го да говори.
И те заприиждаха по един, по двама, на цели тълпи. Един червенокос изследовател, който всъщност работеше върху проблема за създаването на транзистор, който да записва телепатични импулси, набързо измисли факта, че телепатичните оптически предавания са астигматични, и скромно попита защо е така. Две хубавици, занимаващи се с досадно трудни и засега неуспешни опити за установяване на телепатичен контакт на далечни разстояния, зададоха на д-р Джордан въпроса защо при предаването на визуални образи винаги се получават изкривявания в цветовете, което не беше вярно. Японският екип специалисти по екстрасензорния нервен възел, център на приемането на мисли, настояваха, че възелът е свързан с очния нерв (той се намираше на повече от два милиметра от същия), и досаждаха на д-р Джордан с учтивия си съскащ говор и почти правдоподобни доказателства. В 13,00 ч Пауъл каза:
— Извинете, че ви прекъсвам, докторе, но часът изтече, а ви чака важна работа…
— Не се безпокойте, не се безпокойте — прекъсна го Джордан. — И така, драги докторе, ако направите напречен разрез на очния… — и т.н.
В 13,30 ч Пауъл отново обърна внимание на часа.
— Един и половина е, д-р Джордан. Корабът ви излита в пет. Наистина смятам…
— Има време. Има време. Нали знаете приказката за жените и ракетите. Винаги можеш да хванеш следващата. Истината е, драги ми колега, че иначе чудесната ви работа страда от един съществен недостатък. Никога не сте изследвали живия нервен възел с контрастно вещество. Например червеното батрилно вещество на Ерлих или тинтявено виолетово. Бих ви предложил… — и т.н.
В 14,00 ч поднесоха лек обяд, без да прекъсват интелектуалното пиршество.
В 14,30 ч зачервеният и въодушевен д-р Джордан сподели, че се отвращава от перспективата да бъде богаташ на Калисто. Там няма учени. Никакви научни спорове.
Нищо, което да е на равнището на този изключителен семинар.
В 15,00 ч той довери на Пауъл как се е сдобил с омразното си имение. Изглежда, първоначално е било собственост на Крей Д’Кортни. Старият Райх (бащата на Бен) успял по един или друг начин да го отмъкне от него и го приписал на жена си. След нейната смърт останало на сина й. Онзи обирник Бен Райх сигурно е изпитвал угризения на съвестта, защото се отказал от правото си на владение и благодарение на някакъв юридически фокус-бокус Уилсън Джордан се сдобил с него.
— Сигурно още много неща му тежат на съвестта — каза Джордан. — Какво ли не съм видял, докато работех при него! Но всички финансисти са мошеници, нали така?
— Мисля, че това не се отнася за Бен Райх — отвърна Пауъл, решил да бъде великодушен. — Дори му се възхищавам.
— Разбира се. Разбира се — побърза да се съгласи Джордан. — Все пак има съвест, а това е достойно за възхищение. Не бих искал да си помисли, че…
— Естествено — Пауъл смени тона и му се усмихна съучастнически. — Като хора на науката трябва да го осъдим, но като светски мъже можем само да му се възхищаваме.
— Вие наистина ме разбирате! — Джордан прочувствено разтърси ръката на Пауъл.
И в 16,00 ч д-р Джордан обяви на чупещите кръст японци, че с удоволствие предоставя на тези чудесни младежи своите най-секретни разработки върху червения пигмент в ретината, за да подпомогне собствените им изследвания. Предаваше факела на следващото поколение. И с навлажнени очи и сподавен от вълнение глас в продължение на двайсет минути подробно описа йонизатора на родопсина, разработен за „Монарх“.
В 17,00 ч учените от Съюза съпроводиха д-р Джордан до кораба за Калисто. Изпълниха самостоятелната му кабина с подаръци и цветя, а ушите му с благодарствени слова и той отлетя за четвъртия спътник на Юпитер, изпълнен с ласкаещото го чувство, че съществено е допринесъл за развитието на науката и е останал докрай верен на своя благороден и щедър патрон — мистър Бенджамин Райх.