Чакай малко, Пауъл…
— Не се паникьосвай, Гюс. Искам само да разбера дали правилно съм отгатнал какъв подкуп ти е предложил Райх. С пари не би могъл да те подкупи. Изкарваш прекалено много. И с по-висок пост не би могъл да те подкупи. Ти си един от първите надзъртачи в Съюза. Значи те е подкупил с власт, а? Така ли е?
Тейт надзърташе отчаяно и спокойната увереност, която откри в съзнанието на Пауъл, безразличието, с което възприемаше падението на Тейт като свършен факт, разтърсиха дребния надзъртач със серия шокове, които бяха прекалено неочаквани, за да се окопити навреме. И паниката му се предаваше на Чърч. Всичко това Пауъл бе планирал като подготовка за решаващия момент, който трябваше да настъпи по-късно.
— Райх е могъл да ти предложи власт в неговия свят — продължи Пауъл непринудено, — но е малко вероятно. Той не би се отказал дори от част от своята, а и на теб не ти трябва такава власт. Следователно той ти е предложил власт в света на есперите. На какво е разчитал? Ами той финансира Лигата на есперите патриоти. Моето предположение е, че ти е предложил власт чрез Лигата… Може би чрез преврат? Диктатура в Съюза? Ти сигурно си член на Лигата.
Слушай, Пауъл…
— Това е моето предположение, Гюс — гласът на Пауъл стана по-суров. — И ми се струва, че мога да го докажа. Да не би да си въобразяват, че така лесно ще ви позволим на вас двамата с Райх да разрушите Съюза?
Нищо не можеш да докажеш. Ще…
— Да докажа ли? Какво?
Ако аз отрека, никой няма да ти повярва. Аз…
— Ти си един малък глупак, Гюс. Никога ли не си виждал съд на надзъртачи? Той няма нищо общо с обикновения, където ти полагаш клетва, после аз полагам клетва, а съдебните заседатели се опитват да разберат кой от двамата лъже. Не, малки ми Гюс. В нашия съд се изправяш пред комисия и всички еспери I степен започват да те разследват. Може и да успееш да блокираш двама… Или трима… Но всички не можеш. Казвам ти, че с теб е свършено.
Чакай малко, Пауъл. Чакай! — Дребното като на манекен лице потрепваше от ужас. — Съюзът взема под внимание самопризнанията, направени своевременно и доброволно. Всичко ще ти кажа. Още сега. Всичко. Бях луд. Сега ми дойде умът в главата. Предай това на Съюза. Като се събереш с някой проклет психопат като Райх, и ти заприличваш на него. Започваш да мислиш като него. Но вече нямам нищо общо с това. Предай го на Съюза. Ето как стана всичко… Дойде при мен, защото сънувал кошмари с някакъв Човек без лице. Той…
Значи ти е бил пациент?
Да. Така ме вкара в клопката. Насила ме накара. Но сега нямам нищо общо с това. Предай на Съюза, че съм готов да сътруднича. Отричам се от Райх. Доброволно. Чърч е свидетел…
— Не съм никакъв свидетел — изкрещя Чърч, — Мръсен предател. След всичко, което Бен Райх ти обеща…
— Затваряй си устата. Да не би да мислиш, че искам да бъда изгонен завинаги? Като теб? Ти беше достатъчно луд, че да се довериш на Райх. Но аз не, благодаря. Не съм толкова луд.
— Ти си един жалък страхлив надзъртач! Да не мислиш, че ще се отървеш? Да не мислиш, че…
— Пет пари не давам! — извика Тейт. — Нямам намерение да се жертвам заради Райх. Първо него ще натопя. Ще отида в съда, ще свидетелствам, ще направя всичко, което мога, за да помогна на Пауъл. Предай това на Съюза, Линк. Предай им, че…
— Нищо подобно няма да направиш — прекъсна го Пауъл.
— Какво?
— Ти си възпитаник на Съюза. Все още си член на Съюза. Откога надзъртачите предават пациентите си?
— Но нали се нуждаеш от тези показания, за да хванеш Райх?
— Така е, но от теб не мога да ги приема. Не мога да допусна един надзъртач да опозори всички ни, като отиде в съда и се раздрънка.
— Можеш да загубиш службата си, ако не го заловиш.
— По дяволите службата. Държа на нея и Райх искам да хвана… но не на тази цена. Всеки надзъртач може да държи правия курс, когато пътят е лесен; но се иска мъжество, за да останеш верен на Клетвата, когато стане напечено. Би трябвало да го знаеш. Ти не прояви мъжество. Виж се сега…
— Но аз искам да ти помогна, Пауъл.
— Не можеш да ми помогнеш. Не и с цената на професионалната етика.
— Но аз му бях съучастник! — извика Тейт. — А ти ме оставяш да се измъкна. Това етично ли е? Това…
— Я го виж — изсмя се Пауъл. — Той плачел за Унищожение. Не, Гюс. Теб ще те хванем, след като заловим Райх. Но не мога да го заловя чрез теб. Ще действам съобразно с Клетвата.
Обърна се и излезе от осветеното пространство. Докато крачеше в тъмнината към външната врата, очакваше Чърч да захапе стръвта. Цялата сцена беше изиграл единствено заради този момент… но все още рибата не кълвеше.