Когато Пауъл отвори вратата и студената сребристобяла улична светлина нахлу в заложната къща, Чърч изведнъж извика:
— Почакай!
Пауъл се спря. Фигурата му се открои на фона на вратата.
— Да?
— Какви ги приказваше на Тейт?
— Напомних му за Клетвата, Джери. Не вярвам да си я забравил.
— Искам да надзърна, за да се уверя.
— Давай. Нямам какво да крия.
Пауъл вдигна почти всички бариери. Това, което Чърч не биваше да открива, беше внимателно размесено и замаскирано с отклоняващи вниманието асоциации и калейдоскопични структури, но тъй, че Чърч да не попадне на някоя подозрителна бариера.
— Не зная — каза Чърч накрая. — Не мога да преценя.
— Кое, Джери? В момента не надзъртам.
— За теб и Райх, и пистолета. Господ ми е свидетел, ти наистина си голям моралист и праведник, но мисля, че ще е по-разумно да се доверя на теб.
— Много добре, Джери. Но ти казах, че нищо не мога да ти обещая.
— Може и да си от онези, които не е нужно да дават обещания. Може би всичките ми проблеми идват от това, че все чакам някой нещо да ми обещае, вместо…
В този миг вечно будният радар на Пауъл долови смъртна опасност откъм улицата. Завъртя се рязко и затръшна вратата.
Махайте се от пода. Бързо! — Върна се три крачки назад към осветения кръг и скочи на тезгяха. — Качвайте се тук при мен. Джери! Гюс! Бързо, глупаци такива!
Отвратителното люшкане, обхванало заложната къща, премина в ужасни вибрации. Пауъл ритна лампата и я изгаси.
Скачайте и се хванете за конзолата на лампата. Това е резонаторна бомба.
Чърч пое шумно дъх и скочи в тъмнината. Пауъл сграбчи треперещата ръка на Тейт.
Май си твърде нисък, Гюс. Вдигни си ръцете. Ще те подхвърля.
Метна Тейт нагоре и сам го последва, вкопчвайки пръсти в тънката стоманена пръчка на конзолата. Тримата увиснаха във въздуха, защитени от убийствените вибрации, които разтърсваха магазина… вибрации, които предизвикваха унищожителен резонанс в тъканта на всяко материално тяло в досег с пода. Стъкло, стомана, камък, пластмаса… всичко се разпадаше със зловещо свистене. Чуваше се как подът пука, таванът също трещеше. Тейт започна да стене.
Дръж се здраво, Гюс. Това трябва да е един от убийците на Куизард. Некадърници. И друг път са ме изпускали.
На Тейт му причерня пред очите. Пауъл го усети, че губи съзнание, и се опита да проникне на по-дълбоко ниво:
Дръж се. Дръж се. Дръж се. НЕ СЕ ПУСКАЙ. НЕ СЕ ПУСКАЙ. НЕ СЕ ПУСКАЙ.
Унищожението прие застрашителни размери в подсъзнанието на малкия надзъртач и в този момент Пауъл разбра, че нищо от наученото в Съюза не можеше да попречи на Тейт да се самоунищожи. Нагонът към смъртта взе връх. Ръцете на Тейт се отпуснаха и той падна на земята. След миг вибрациите секнаха, но в тази секунда Пауъл чу глухия задавен пукот на разпадаща се плът. Чърч също го чу и започна да крещи.
Тихо, Джери! Потрай малко. Дръж се!
Ч-чу ли го? ЧУ ЛИ ГО?
Чух. Но опасността още не е минала. Дръж се!
Вратата на заложната къща се открехна леко. Появи се тънък лъч светлина и зашари по пода. Откри голямата сиво-червена локва от човешка плът, кръв и кости, задържа се върху нея в продължение на три секунди, после угасна.
Вратата се затвори.
Готово, Джери. Пак си мислят, че съм убит. Сега вече можеш да изпадаш в истерия.
— Не мога да сляза, Пауъл. Не мога да стъпя върху…
— Не те обвинявам.
Пауъл се задържа с едната ръка, хвана Чърч с другата и го люшна към тезгяха. Чърч се стовари върху него и се разтрепера. Пауъл го последва, с мъка удържайки гаденето си.
Наистина ли смяташ, че това беше един от убийците на Куизард?
Сигурен съм. Разполага с група наемни убийци психопати. Щом арестуваме едните и ги пратим в „Кингстън“, Куизард си набавя нови. Наркотиците ги водят при него.
Но от тебе какво искат? Аз…
Време е да поумнееш, Джери. Те работят за Бен. Бен се е паникьосал.
Бен? Бен Райх? Но това стана в моя магазин. Можех да бъда тук.
Ти беше тук. Според теб това имаше ли значение?
Райх не може да иска смъртта ми. Той…
Наистина ли? — Появи се образ на ухилена котка.
Чърч пое дълбоко дъх. Изведнъж избухна:
— Кучият му син! Проклетият му кучи син!
— Не бива да говориш така, Джери. Райх се бори за живота си. Не можеш да искаш от него да пипа прекалено внимателно.
— Е добре, аз също се боря и това копеле ми помогна да взема решение. Приготви се, Пауъл. Аз се откривам. Всичко, което знам, е на твое разположение.