Пауъл долови частица от образа на експлозивна съгласна, проследи го до буквата П… до сетивната асоциация с целувка, след това по обиколен път стигна до смукателния рефлекс на бебето при сучене… до най-ранния детски спомен… за нейната майка? Не. За дойката. Имаше напластени родителски асоциации… Отрицание. Зачеркване на Майката… Пауъл избягна избухналия по асоциация детски гняв и обида, Синдрома на сирака. Отново тръгна от П и потърси някаква връзка с па… Папа… Татко.
Изведнъж се оказа лице в лице със себе си.
Взря се в образа, олюля се на ръба на умопомрачението, после панически се върна към здравия разум.
Кой си ти, по дяволите?
Образът се усмихна чаровно и изчезна.
П… Па… Папа… Татко. Гореща-любов-и-привързаност-асоциирана-със… Пак се озова лице в лице със своя образ. Този път беше гол, силен; контурите му бяха очертани с ореол от любов и желание. Ръцете бяха протегнати напред.
Изчезвай. Объркваш ме.
Образът изчезна.
По дяволите! Нима се е влюбила в мен?
— Здравей, призрак.
Появи се нейният собствен автопортрет, покъртително окарикатурен, русата коса на масури, тъмните очи като петна, прекрасната й фигура станала плоска и отблъскваща… Избледня и се изгуби, и внезапно пред него се изправи образът на Пауъл — Премогъщия — Покровителя — Пастрока, устремен, опустошителен. Задържа го, вкопчи се в него. Задната част на главата представляваше лицето на Д’Кортни. Пое след подобния на Янус образ, проследи ярката диря от двойки и чифтове, свързвания и раздвоения, докато стигна до… Райх? Невъзм… Да, Бен Райх и карикатурния образ на Барбара, един до друг и свързани като сиамски близнаци, брат и сестра от кръста нагоре, а краката им, разделени, се мятаха и преплитаха. Б + Б. Б и Б. Барбара и Бен. С наполовина обща кръв. Наполовина…
Линк!
Далечен зов. Отнякъде.
Линкълн!
Можеше да почака една секунда. Този невероятен образ на Райх трябваше да…
Линкълн Пауъл! Насам, глупако!
Мери?
Едва те намерих.
Излизам след малко.
Линк, това е третият ми опит да те открия. Ако не излезеш веднага, с тебе е свършено.
Третият ли?
През последните три часа. Моля те, Линк… Докато все още имам сили.
Покори се и се помъкна нагоре. Но не знаеше къде е горе. Предвечният, необхватен хаос бучеше около него. Появи се образът на Барбара Д’Кортни, този път като пародия на сирената прелъстителка.
— Здравей, призрак.
Линкълн, за бога!
Изпаднал за момент в паника, той се защура насам-натам, но опитът му на надзъртач скоро си каза думата. Задейства се системата за автоматично изтегляне. Бариерите започнаха да падат една след друга; и всяка една беше крачка назад към светлината. По средата на пътя си нагоре усети, че Мери е до него. Тя остана с него до момента, в който отново беше в своята всекидневна, седнал до Барбара, стиснал ръцете й в своите. Пусна ги, сякаш бяха нагорещено желязо.
Мери, открих невероятна връзка с Бен Райх. Някакво странно родство, което…
Мери държеше мокра кърпа. Удари го през лицето с нея. Усети се, че трепери.
Проблемът е в това, че… Да се опиташ да се оправиш сред отломъците на най-дълбоките инстинкти е все едно да правиш качествен анализ в центъра на Слънцето…
Последва нов удар с кърпата.
Не работиш с прости вещества, а с йонизирани частици… — Избягна кърпата и се вторачи в Барбара. — За бога, Мери, струва ми се, че това бедно дете е влюбено в мен.
Появи се образът на намигваща гургулица.
Няма шега. Все себе си срещах там долу. Аз…
Ами ти?
Какво аз?
— Защо мислиш, че отказа да я пратиш в болницата „Кингстън“? — каза тя, — Защо мислиш, че по два пъти на ден надзърташ в нея, откакто я доведе тук? Защо ти беше нужно да има компаньонка? Ще ти кажа, мистър Пауъл…
— Какво ще ми кажеш?
— Ти си влюбен в нея. Влюбен си в нея от момента, в който я намери при Чука Фруд.
— Мери!
Тя го жегна с образа на Барбара Д’Кортни редом с неговия и с онова, което бе надзърнала преди няколко дни… Онова, което тогава я накара да пребледнее от ревност и яд. Пауъл разбра, че това е вярно.
Мери, скъпа…
— Остави ме мен. Какво те интересувам аз. Ти си влюбен в нея, а тя дори не е еспер. Дори не е нормална. В каква част от нея си влюбен? В лицето й? В подсъзнанието? Ами останалите деветдесет процента? Ще ги обичаш ли, когато ги откриеш? Върви по дяволите! Защо ли не те оставих да се ровиш в мозъка й, докато пукнеш?