Обърна се и заплака.
Мери, за бога…
— Млъкни! — каза тя, хълцайки. — Млъкни, по дяволите! Аз… Има съобщение за теб. От управлението. Веднага трябва да тръгваш за Спейсланд. Бен Райх е там, но са изгубили следите му. Имат нужда от теб. Всички имат нужда от теб. Тъй че какво право имам да се оплаквам?
12.
Бяха минали десет години, откакто Пауъл посети Спейсланд за последен път. Сега седеше в полицейския катер, който го взе от луксозния кораб „Холидей куин“, и докато се спускаха, се загледа през илюминатора надолу към блесналия в светлини Спейсланд, който приличаше на пъстра покривка, извезана със злато и сребро. И сега се усмихна на неизменната картина, която изникваше във въображението му всеки път, когато виждаше това курортно селище в космоса. Представяше си как пълен кораб с изследователи от далечна галактика случайно попадат на Спейсланд и странните същества, сериозни и прилежни, започват да го изучават. Всеки път се опитваше да отгатне какво ли биха написали в докладите си и все не можеше.
— Това е работа за Лъжливото овчарче — промърмори той.
Началото на Спейсланд било поставено преди няколко поколения върху една плоска като тепсия астероидна скала с диаметър около половин миля. Един маниак на тема здравословен начин на живот издигнал над плоската скала прозрачен полусферичен похлупак, инсталирал генератор на атмосфера и основал колония. По-късно Спейсланд се превърнал в безформено космическо плато, простиращо се на стотици мили. Всеки следващ предприемач просто прикачвал някоя и друга миля към скалата, издигал своя собствена прозрачна полусфера и започвал бизнес. Докато инженерите се наканят да препоръчат на Спейсланд сферичната форма като по-ефикасна и икономична, станало твърде късно за каквато и да е промяна. Платото продължаваше да расте надлъж и нашир.
Докато катерът завиваше, Спейсланд попадна под косите лъчи на слънцето и Пауъл обхвана с поглед стотиците полукълба, блещукащи на фона на синьо-черното космическо пространство, подобно на множество сапунени мехурчета върху разграфена на квадрати маса. Първата колония — здравен център, сега се намираше точно в центъра и все още продължаваше да функционира. Останалите представляваха хотели, увеселителни заведения, курортни комплекси, частни клиники и дори едно гробище. Откъм страната на Юпитер се издигаше огромната, с размери от петдесет мили полусфера, която служеше за покрив на Природния резерват на Спейсланд, който предлагаше повече естествена история и повече климатично разнообразие на квадратна миля от коя да е естествена планета.
— Докладвайте — каза Пауъл.
Полицейският сержант преглътна с мъка.
— Действахме според инструкциите — каза той. — Рунтавата опашка се залепи за Хасъп. Фината тръгна след него. Първия го подвежда момичето на Райх…
— Значи такава била работата, а?
— Ами да. Една малка хубавица на име Дъфи Уиганд.
— Проклятие! — Пауъл се изпъна като струна. Сержантът го изгледа учудено. — Та аз самият я разпитвах. Изобщо… — Овладя се. — Изглежда, и аз съм оплескал работата. Да ни е за урок. Когато човек срещне красиво момиче… — Поклати глава.
— Ами, както ви казах — продължи сержантът, — тя подвежда Рунтавия и тъкмо когато се намесва Финия, Райх отлита за Спейсланд с гръм и трясък.
— Тоест?
— Тръгва с частната си яхта. Катастрофира в открития космос и едва успява да извика бърза помощ. Има един убит. Трима са ранени, включително Райх. Предната част на яхтата е цялата смачкана. Някое парче от разрушен кораб или случаен метеорит. Откарват Райх в болницата, където си мислим, че ще остане известно време. Докато се обърнем, и Райх е изчезнал. Хасъп също. Грабвам един преводач еспер и тръгвам да го търся на четири езика. Никаква следа.
— А багажът на Хасъп?
— И той е изчезнал.
— По дяволите! Трябва да пипнем Хасъп и нещата му. Те са нашият мотив. Хасъп е шефът на шифровъчния отдел на „Монарх“. Трябва ни заради онова последно послание, което Райх е изпратил на Д’Кортни, и неговия отговор…
— Понеделника преди убийството?
— Да. Най-вероятно тази размяна на послания е предизвикала убийството. Възможно е също Хасъп да носи със себе си финансовата документация на Райх. Може би с нея ще можем да покажем на съда защо Райх е имал чудесен мотив да убие Д’Кортни.
— Какъв например?
— В „Монарх“ се говори, че Д’Кортни е бил притиснал Райх до стената.
— А известни ли са начинът и обстоятелствата?