— И да, и не. Накарах Джери Чърч да се открехне и измъкнах всичко от него, но то се оказа доста деликатна работа. Можем да докажем, че Райх е имал възможността да го извърши. Но това би имало смисъл само ако докажем и другите два аспекта. Можем да посочим и начина на извършване на убийството. Но и това би имало смисъл, ако докажем другите два аспекта. Същото се отнася и за мотива на Райх. Те са като трите кола на вигвама — всеки от тях се крепи на останалите два. Поединично не вършат никаква работа. Такова е мнението на Стария Моз. Затова имаме нужда от Хасъп.
— Мога да се закълна, че не са напускали Спейсланд. За тая работа поне ме бива.
— Не обесвайте нос само защото Райх ви е надхитрил. Много народ е надхитрял. Включително и мен.
Сержантът поклати глава мрачно.
— Веднага започвам да надзъртам из Спейсланд за Райх и Хасъп — заяви Пауъл, когато катерът се спусна плавно към херметическия люк, — но първо искам да проверя едно мое подозрение. Покажете ми трупа.
— Какъв труп?
— От катастрофата на Райх.
В полицейската морга, положен върху въздушна възглавница в хладилната камера, трупът представляваше обезобразена фигура с мъртвешки бяла кожа и огненочервена брада.
— Аха — измърмори Пауъл. — Кено Куизард.
— Познавате ли го?
— Един негодник. Работеше за Райх, но стана прекалено опасен, за да му е полезен. Хващате ли се на бас, че онази катастрофа е прикритие за едно убийство?
— Дявол да го вземе! — избухна полицаят. — Онези двама наистина бяха сериозно ранени. Признавам, че Райх може и да е симулирал. Но яхтата беше смачкана и онези двамата…
— Добре, ранени са. И яхтата е смачкана. И какво от това? Устата на Куизард е завинаги затворена и Райх може да се чувства малко по-спокоен. Райх с нагласил тази работа. Никога няма да го докажем, но ако открием Хасъп, няма и да е нужно. Това ще е достатъчно, за да изпратим нашия приятел Райх на Унищожение.
Облечен в моден, боядисан със спрей спортен екип (тази година беше модерно спортните дрехи да бъдат пръскани с боя), Пауъл започна светкавичната си обиколка на полукълбата… Хотел „Виктория“, „Спорт“, „Чар“, „От къщи в къщи“, „Новият Вавилон“, хотел „Марс“ (много шик), хотел „Венера“ (много съмнителен) и още десетки други… Пауъл завързваше разговори с непознати, описваше скъпите си стари приятели на половин дузина езици, надзърташе леко, преди да отговорят, за да се увери, че правилно са схванали описанието на Райх и Хасъп, и неизменно получаваше отрицателен отговор. Винаги отрицателен.
С надзъртачите беше лесно… а те бяха много на Спейсланд, по работа и на почивка… но отговорът винаги беше отрицателен.
Религиозен събор в Солар Раймс… стотици пеещи, коленичили поклонници, участващи в някакъв лудешки ритуал по случай лятното слънцестоене. Отрицателен отговор. Регата в „От къщи на Марс“… Малки и големи платноходки, подскачащи по водата като плоски камъчета. Отрицателен отговор. Центърът по пластична хирургия… стотици бинтовани лица и тела. Отрицателен отговор. Състезание по поло с безмоторни самолети. Отрицателен отговор. Горещи серни извори. Бели серни извори. Черни серни извори. Извори без сяра… Отрицателни отговори.
Обезверен и потиснат, Пауъл се отби в гробището „Слънчев ден“. Гробището приличаше на английска градина — настлани с плочи алеи, дъбове, ясени, брястове и мънички, покрити със зелена трева гробове. В стратегически разположени беседки струнни квартети от костюмирани роботи усърдно произвеждаха приглушена музика. Пауъл започна да се усмихва.
В центъра на гробището се издигаше точно копие на катедралата „Нотр Дам“ с грижливо изписан надпис:
„Малката църква в долчинката“. От устата на едно от чудовищата водоливници по кулата ехтеше сладникав глас: СТАНЕТЕ СВИДЕТЕЛИ НА ДРАМАТИЧНИТЕ МОМЕНТИ В ЖИВОТА НА БОГОВЕТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ОТ ЖИВИ РОБОТИ В „МАЛКАТА ЦЪРКВА В ДОЛЧИНКАТА“. МОЙСЕЙ НА СИНАЙСКАТА ПЛАНИНА, РАЗПЯТИЕТО НА ХРИСТОС, МОХАМЕД И ПЛАНИНАТА, ЛАО ДЗЪ И ЛУНАТА, ОТКРОВЕНИЕТО НА МЕРИ БЕЙКЪР ЕДИ, ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА БОГ БУДА, ОТКРИВАНЕТО НА ИСТИНСКИЯ И ЕДИНСТВЕН БОГ ГАЛАКТИКА… Малка пауза и после малко по-делово: ПОРАДИ СВЯТИЯ ХАРАКТЕР НА ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО ВХОДЪТ Е С БИЛЕТИ. БИЛЕТИ МОГАТ ДА СЕ ЗАКУПЯТ ОТ УПРАВИТЕЛЯ. Малка пауза и един друг, обидено-умолителен глас продължи: ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ! КЪМ ВСИЧКИ БОГОМОЛЦИ. НИКАКВИ ШУМНИ РАЗГОВОРИ И СМЯХ… АКО ОБИЧАТЕ! Прищракване и друго чудовище водоливник проговори на друг език. Пауъл избухна в смях.
— Би трябвало да се засрамите от себе си — каза едно момиче зад него.
Без да се обръща, Пауъл отговори:
— Извинявам се. „Никакви шумни разговори и смях.“ Но не мислите ли, че това е най-нелепата…