Изведнъж психичната схема му се стори позната и той се обърна рязко. Беше лице в лице с Дъфи Уиганд.
— Ха, Дъфи! — каза той.
Начумереното й лице придоби объркан вид, след това цъфна в усмивка.
— Мистър Пауъл! — възкликна тя. — Симпатичният полицай. Все още ми дължите един танц.
— Дължа ви едно извинение — отвърна Пауъл.
— Чудесно! Тъкмо ще си попълня колекцията. А по какъв повод?
— Че ви подцених.
— С мен все така се получава. — Хвана го под ръка и го поведе по пътеката. — Кажете ми как здравият разум най-сетне възтържествува. Зървате ме пак и изведнъж…?
— Разбрах, че сте най-умната сред всички, които работят за Бен Райх.
— Истина е, че съм умна. Истина е и че съм изпълнявала някоя и друга поръчка на Бен… но в комплимента ви сякаш долавям някакви дълбоки, мрачни полутонове. Каква е причината?
— Опашката на Хасъп.
— Малко повече яснота в началните тактове, ако обичате.
— Отмъкнахте ни опашката, Дъфи. Моите поздравления.
— Аха! Хасъп е любимото ви конче. Като жребче при злополука е загубило най-славната от всички конски прелести. Снабдили сте го с изкуствена, която…
— Не се правете на глупачка, Дъфи. Това няма да ви помогне.
— В такъв случай, умнико, бихте ли заговорили на разбираем език? — Нахаканото й личице се вдигна към него, полусериозно, полушеговито. — За какво, по дяволите, става дума?
— Добре, ще обясня. Пуснахме опашка след Хасъп. Опашка наричаме детектива, шпионина, тайния агент, на когото е възложено да следи и наблюдава заподозряно лице…
— Това ясно. А какво е Хасъп?
— Служител на Бен Райх. Шефът на шифровъчния му отдел.
— И какво съм сторила на вашия агент?
— Следвайки инструкциите на Бен Райх, вие сте го очаровали, запленили, превърнали сте го в нарушител на служебните задължения, от сутрин до вечер, ден след ден сте го държали на пианото и…
— Един момент! — прекъсна го Дъфи. — Този го зная. Малкият безделник. Нека изясним този въпрос. Той ченге ли е бил?
— Хайде сега, Дъфи, ако…
— Попитах ви нещо.
— Да, ченге е.
— И е следял този Хасъп?
— Да.
— Хасъп… Един такъв блед? С пепелява коса? Пепеляво-сини очи?
Пауъл кимна.
— Ах, какъв мръсник — изсъска Дъфи. — Гаден, подъл мръсник! — След това се нахвърли гневно върху Пауъл. — Значи си мислите, че съм от онези, които му вършат мръсната работа, така ли? А сега ме чуйте, надзъртач такъв! Райх ме помоли за една услуга. Каза ми, че тук има един човек, който работи върху интересен музикален код. Искаше да го чуя. Откъде, по дяволите, можех да зная, че това е вашият глупак? Откъде можех да зная, че вашият глупак се прави на музикант?
Пауъл се загледа в нея.
— Да не би да твърдите, че Райх ви е подвел?
— Че какво друго? — На свой ред и тя го изгледа предизвикателно. — Хайде, надзъртайте. Ако Райх не беше в Резервата, можехте да надзърнете и в този коварен…
— Спрете! — Пауъл я прекъсна рязко. Мина бързо край бариерите пред съзнанието й и в продължение на десет секунди прецизно и изчерпателно надзърта в нея. После се обърна и започна да тича.
— Хей! — извика Дъфи. — Какво отсъдихте?
— Медал за честност — отвърна Пауъл през рамо. — Ще ви го закача веднага щом докарам един човек жив и здрав.
— Не искам един човек. Искам вас.
— В това е проблемът ви, Дъфи. Вие искате всекиго.
— Когооооо?
— Все-ки-го.
НИКАКВИ ШУМНИ РАЗГОВОРИ И СМЯХ… АКО ОБИЧАТЕ!
Пауъл намери своя полицейски сержант в спейсландския театър „Глобус“, където една великолепна артистка еспер вълнуваше хилядите зрители с прочувственото си изпълнение — изпълнение, което разчиташе както на телепатичната й чувствителност към отзвука от залата, така и на изящната й сценична техника. Полицаят, безразличен към обаянието на звездата, изучаваше мрачно залата, лице по лице. Пауъл го хвана за ръката и го изведе навън.
— Той е в Резервата — каза му Пауъл. — Взел е Хасъп със себе си. И багажа на Хасъп. Идеалното алиби. Разстроен е от катастрофата и се нуждае от почивка. И от компания. Има преднина от осем часа.
— В Резервата значи — умисли се сержантът. — Две хиляди и петстотин квадратни мили с повече проклети животни, география и климати, отколкото човек може да види и в три живота.
— Да се обзаложим ли, че Хасъп ще загине при нещастен случай, ако вече не е?
— Не, нямам никакви шансове да спечеля.
— Ако искаме да измъкнем Хасъп, трябва веднага да вземем един хелиокоптер и да тръгваме да го дирим.
— Ъ-ъ. В Резервата не се допускат никакви транспортни средства.
— Но това е извънреден случай. Хасъп е абсолютно необходим на Стария Моз.