— Ами тогава нека онази проклета машина се оправи с управата на Спейсланд. Би могъл да получиш специално разрешение след около три-четири седмици.
— Дотогава Хасъп ще е вече мъртъв и погребан. А не можем ли да вземем радар или сонар? Ако открием схемата на Хасъп и…
— Ъ-ъ. Забранено е внасянето в Резервата на всякакви технически средства, с изключение на фотоапарати.
— Що за Резерват е това, по дяволите?
— Стопроцентова девствена природа за любителите маниаци. Отиваш на своя собствена отговорност. Опасностите придават пикантност на пътуването. Ясна ли е картината? Бориш се със стихиите. Бориш се с дивите животни. Чувстваш се първичен и освежен. Така твърдят рекламите.
— И какво се прави там? Търкат се две сухи пръчки ли?
— Естествено. Ходиш пеша. Сам си мъкнеш храната. Имаш само една Защитна преграда, за да не те изядат мечките… Ако ти трябва огън, сам си го кладеш. Ако искаш да ловуваш, сам си правиш оръжията. Ако искаш да ловиш риба, пак така. Човекът срещу природата. И те карат да подпишеш, че няма да имаш никакви претенции, ако природата спечели.
— Тогава как ще намерим Хасъп?
— Подписваме такъв документ и отиваме да го търсим.
— Ние двамата? Да обходим две хиляди и петстотин квадратни метра? Колко души от вашите хора можете да отделите?
— Може би десетина?
— Което прави двеста и петдесет квадратни мили на полицай. Невъзможно.
— А може пък и да убедите управата… Не. Дори и да успеете, изключено е да ги съберем на съвещание за по-малко от седмица. Чакайте малко! Не бихте ли могли да ги съберете чрез надзъртане? Да излъчите светкавични съобщения или нещо подобно? Вие надзъртачите какво правите в такива случаи?
— Можем да открием даден човек, но не можем да му предадем нещо, ако не е надзъртач, така че… Хей! Че това е идея!
— Кое?
— Човек техническо средство ли е?
— Не е.
— Продукт на цивилизацията ли е?
— Напоследък и това не е.
— Тогава веднага се заемам да попълня екипа и отивам в Резервата със собствена радарна система.
В резултат на това един виден адвокат изведнъж бе обзет от непреодолимо влечение към природата насред деликатните преговори по сключването на важен договор в една от луксозните зали за конференции на Спейсланд. Същото влечение към природата изпита и секретарят на известен писател, един съдия по семейни дела, един експерт, който провеждаше беседа с кандидати за работа в Асоциацията на сдружените хотели, един промишлен дизайнер, един специалист по научна организация на труда, председателят на комисията по жалбите към Конфедерацията на обединените синдикати, директорът на Центъра по кибернетика на Титан, председателят на Комитета по политическа психология, двама министри от кабинета, петима лидери на парламентарни групи и десетки други еспери, пристигнали на Спейсланд по работа или на почивка.
Един след друг те преминаха през главния вход на Резервата, изпълнени с ваканционно настроение и екипирани кой как може. Онези, които бяха известени от по-рано, носеха здраво туристическо облекло. Други не; и слисаните служители от охраната, проверяващи багажа за забранени вещи, видяха да влиза и един луд в церемониални дипломатически одежди и раница на гърба. Но всички любители на природата носеха подробни карти на Резервата, внимателно разграфени на зони и сектори.
Движейки се бързо, те се пръснаха и устремно навлязоха в миниатюрния континент с всички видове климатични и географски пояси. Телепатичният канал пращеше от коментарите и информациите, които се носеха нагоре-надолу по мрежата от живи радари, в която Пауъл заемаше централно място.
Хей. Не е честно. Право пред мен е цяла планина.
Тук вали сняг. Истинска в-в-виелица.
Блата и (уф) комари в моя сектор.
Внимание. Пред мен има група, Линк. Сектор 21.
Дай картина.
Предавам…
Съжалявам. Не са те.
Група отпред, Линк. Сектор 9.
Да видим картината.
Предавам…
Не. Не са те.
Група отпред, Линк. Сектор 17.
Дай картина.
Хей! Това е мечка, дявол да я вземе!
Не бягай! Води преговори!
Група отпред, Линк. Сектор 12.
Дай картина.
Предавам…
Не са те.
ААААААА-пчууу!
Това виелицата ли е?
Не. Аз в ролята на гръмотевица.
Група отпред, Линк. Сектор 41.
Дай картина.
Предавам.