Не са те.
Как да се оправя с тази палма?
Хващате се с ръце и крака и драпате нагоре.
Но аз искам да сляза.
Как изобщо се качихте, ваше благородие?
Не зная. Един лос ми помогна.
Група отпред, Линк. Сектор 37.
Да видим картината.
Предавам.
Не са те.
Група отпред, Линк. Сектор 60.
Давай.
Ето картината…
Изпревари ги.
Докога ще бием път?
Те имат минимум осем часа преднина.
Не. Внасям корекция, надзъртачи. Тръгнали са осем часа преди нас, но може и да нямат осем часа преднина.
Какво значи това, Линк?
Възможно е Райх да не е тръгнал право напред. Може би е обикалял, докато намери удобно място близо до главния вход.
Удобно за какво?
За убийство.
Извинете, как мога да убедя една голяма котка да не ме изяде?
Използвайте политическа психология.
Използвайте Защитната преграда, господин Председател.
Група отпред, Линк. Сектор 1.
Дайте картина, господин директор.
Предавам.
Отминете ги, сър. Това са Райх и Хасъп.
КАКВО!
Запазете спокойствие. Нищо не трябва да заподозрат. Просто ги отминете и когато сте извън полезрението им, завийте към Сектор 2. Всички да се върнат при главния вход и да се прибират вкъщи. Приемете моите благодарности. Отсега нататък ще действам сам.
Нека участваме в залавянето, Линк.
Не може. Тук е нужна хитрост. Райх не трябва да разбере, че отвличам Хасъп. Всичко трябва да изглежда логично, естествено и извън всякакво съмнение. Идеалната кражба.
Тъкмо работа за теб.
Кой открадна времето, Пауъл?
Заминаващите надзъртачи бяха опарени от горещината на неговото изчервяване.
Въпросната квадратна миля от Резервата представляваше влажна, мочурлива, гъсто обрасла джунгла. Когато се стъмни, Пауъл започна бавно да се промъква към светлината на лагерния огън, който Райх бе наклал на една поляна на брега на малко езеро. Водата беше пълна с хипопотами и крокодили. Дърветата и цялата местност гъмжаха от живот. Изобщо тази малка джунгла с неподправената си първобитност правеше чест на еколозите от Резервата, които бяха способни да сглобят и балансират природата на върха на една игла. И в чест на тази природа Защитната преграда на Райх работеше с пълна мощност.
Пауъл чуваше воя на комарите, които се удряха в преградата отвън, и неравномерното барабанене на по-големите насекоми, блъскащи се в невидимата стена. Пауъл не можеше да рискува да използва своята. Преградите издаваха леко бръмчене, а Райх имаше остър слух. Придвижи се малко напред и надзърна.
Хасъп беше спокоен, отпуснат, малко горд от близостта си със своя могъщ шеф, малко замаян от мисълта, че в кутията му за филми е съдбата на Бен Райх. Райх, който трескаво майстореше груб, мощен лък, обмисляше нещастния случай, който щеше да елиминира Хасъп. Именно този лък и колчанът с островърхи стрели до Райх бяха погълнали осемчасовата преднина пред Пауъл. Не можеш да убиеш човек при нещастен случай по време на лов, ако не отидеш на лов.
Пауъл се надигна на колене и запълзя напред, насочил сетивата си изцяло към възприятията на Райх. Отново замръзна на място, когато в главата на Райх прозвуча сигналът ТРЕВОГА. Райх скочи на крака с готовия за стрелба лък и се взря в тъмнината.
— Какво има, Бен? — измърмори Хасъп.
— Не зная. Има нещо.
— По дяволите. Преградата нали работи?
— Все забравям.
Райх клекна и хвърли още дърва в огъня. Но той съвсем не бе забравил преградата. Бдителният инстинкт на убиеца му бе отправил предупреждение, мъгляво, но настойчиво… И Пауъл не можеше да не се възхити на невероятно сложния механизъм за самосъхранение, заложен в човешкия мозък. Отново надзърна в Райх. Несъзнателно бе започнал да си тананика блокиращата песничка, която свързваше с моментите на напрежение: Дай зор с този тензор. Дай зор с този тензор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор. Зад нея цареше нервна възбуда: растяща решимост да убие бързо… да убие безмилостно… да унищожи сега, а после да подреди следите и доказателствата…
Когато Райх — старателно избягвайки погледа на Хасъп, насочи цялото си внимание към туптящото сърце, което бе неговата цел — посегна към лъка, Пауъл се втурна бързо напред. Но едва направил няколко крачки, сигналът ТРЕВОГА отново прозвуча в съзнанието на Райх и едрият мъж скочи на крака. Този път грабна една горяща главня от огъня и я запрати в мрака, към мястото, където се криеше Пауъл. Всичко стана толкова бързо, че Пауъл не успя да предусети действията му. И щеше да бъде напълно осветен, ако Райх не бе забравил за преградата. Пламтящата главня се удари в нея и падна на земята.