— Лично аз го приемам. Но дали и Стария Моз ще го приеме? Дайте да видим.
Подадоха и последните перфокарти, оставиха компютъра да загрее, докато премине от режим „Покой“ към режим „Работа“, и го задействаха. Очите на Моз запримигаха, докато размишляваше усилено; стомахът му тихо закурка; паметите му започнаха да свистят и заекват. Пауъл и останалите чакаха с нарастващо напрежение. Внезапно Моз изхълца. Едно нежно звънче зазвъня „пинг-пипг-пинг-пинг-пинг-пинг…“ и принтерът на Моз затрака върху девствената лента.
„МОЛЯ УВАЖАЕМИЯТ СЪД — каза Моз — ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО АКТА ЗА НОН ДЕЦЕТ, ДОСЕЖНО АПЕЛАЦИИТЕ И ПОДПИСИТЕ. СЪДЕБЕН ПРЕЦЕДЕНТ ХЕЙ С/У КОХОУС. КЛЕТВ. ДЕКЛ. И СЪД. РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО ШЕЛИ. ОПА.“
— Какво, по дяволите… — Пауъл погледна към Бек.
— Решил е да се пошегува — поясни Бек.
— Намерил кога?
— Прави го от време на време. Ще опитаме пак.
Отново вкараха информацията в ухото на компютъра, оставиха го да загрее цели пет минути и едва тогава го задействаха. И пак очите му запремигаха, стомахът му загъргори, паметите засвистяха и Пауъл и двата екипа зачакаха с нетърпение. Съдбата на едномесечния им усилен труд зависеше от това решение. Печатащото устройство затрака.
„ДЕЛО №921088. РАЗДЕЛ С-1. МОТИВИ — каза Моз. — ЛИПСВАТ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЕМОЦИОНАЛНИ ПОДБУДИ. ВЖ. ДЪРЖАВАТА С/У ХАНРАХАН, 1202 ВЪРХ. СЪД. 19, КАКТО И ПОСЛЕДВАЩИТЕ СЪДЕБНИ ПРЕЦЕДЕНТИ.“
— Емоционални подбуди? — ядоса се Пауъл. — Моз трябва да се е побъркал! Става дума за лично облагодетелстване. Провери С-1, Бек.
Бек провери.
— Няма грешка.
— Опитай пак.
За трети път включиха компютъра. Този път отговорът беше съвсем точен:
„ДЕЛО №921 088. РАЗДЕЛ С-1. МОТИВИ. ЛИПСВАТ ДОСТАТЪЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ С ЦЕЛ ЛИЧНО ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАНЕ. ВЖ. ДЪРЖАВАТА С/У РОЙЪЛ 1197 ВЪРХ. СЪД 388.“
— Правилно ли перфорира С-1? — попита Пауъл.
— Вкарахме всичко, с което разполагаме — отговори Бек.
— Моля да ме извините — заяви Пауъл на останалите, — но трябва да разменя няколко думи с Бек на ниво надзъртачи. Надявам се, че нямате нищо против. — Обърна се към Бек. — Открий се, Джаксън. Долових някакво увъртане в последните ти думи. Искам да…
Наистина, Линк, изобщо нямам представа за…
Ако имаше представа, нямаше да е увъртане, а чиста лъжа. Чакай сега да видя… О, ами да! Я не се втелявай. Не бива ти да се чувстваш неудобно, че шифровчиците още се бавят. — Пауъл заговори на глас: — Бек е пропуснал една малка подробност. Горе шифровчиците, заедно с Хасъп, все още се опитват да разгадаят личния код на Райх. Засега знаем само, че Райх е предложил сливане и му е било отказано. Все още не разполагаме с конкретното предложение и отказ. А Моз тъкмо на това държи. Педантичното му чудовище.
— Щом не сте разгадали кода, откъде знаете, че е имало предложение и отказ? — попита областният прокурор.
— Знаем го от самия Райх чрез Гюс Тейт. Това е едно от последните неща, които Тейт ми съобщи, преди да бъде убит. Слушай, Бек. Вкарай в програмата една хипотеза. Ако приемем, че доказателствата ни за предложеното сливане са неоспорими (а те са такива), какво е становището на Моз по делото?
Бек сам направи корекцията, прибави я към основната програма и я подаде на компютъра. Вече добре загрял, Моз отговори след по-малко от трийсет секунди:
„ДЕЛО №921 088. ПРИ ТАЗИ ХИПОТЕЗА ВЕРОЯТНОСТТА ЗА УСПЕХ Е 97,0099%.“
Хората на Пауъл се усмихнаха и въздъхнаха с облекчение. Пауъл измъкна листа от принтера и със замах го предаде на областния прокурор.
— Ето ви го вашето дело, господин областен прокурор… В кърпа вързано.
— Майко мила! — възкликна областният прокурор. — Деветдесет и седем процента! Ей богу, откакто заемам тази длъжност, не съм имал случай, който да надвишава деветдесет процента. И на седемдесет щях да съм доволен. Деветдесет и седем процента… Срещу самия Бен Райх! Майко мила! — Изгледа екипа си, сякаш озарен от някаква невероятна догадка. — Ще влезем в историята, дявол да го вземе!
Вратата се отвори и в кабинета нахлуха двама запотени мъже, размахващи изписани на ръка листи.
— Ето ги и шифровчиците — каза Пауъл. — Намерихте ли му цаката?
— Намерихме му цаката — отвърнаха те, — но сега и ти си прецакан, Пауъл. И цялото ти дело е прецакано.
— Какво? За какво, по дяволите, говорите?
— Райх е пречукал Д’Кортни, защото Д’Кортни е отказал да се слеят, така ли? Имал е чудесен мотив — лично облагодетелстване — да убие Д’Кортни, така ли? Да, ама не си познал.