— О, господи! — изпъшка Бек.
— Райх изпраща YYJI TTED RRCB UUFE ААLK QQВА на Д’Кортни. Това означава: ПРЕДЛАГАМ СЛИВАНЕ НАШИТЕ ДВЕ КОМПАНИИ РАВНОПРАВНО СЪДРУЖИЕ.
— По дяволите, нали и аз това казвам. И Д’Кортни отговаря: WWHG. Това е отказ. Райх го е казал на Тейт. Тейт го каза на мен.
— Д’Кортни отговаря WWHG. Това означава: ПРИЕМАМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО.
— Ще имаш да вземаш.
— Ти ще имаш да вземаш. WWHG. ПРИЕМАМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО. Това е отговорът, който Райх е очаквал. Това е отговорът, който дава на Райх всички основания да иска запазването на живота на Д’Кортни. Не можеш да убедиш нито един съд в Слънчевата система, че Райх е имал мотив за убийството на Д’Кортни. С твоето дело е свършено.
Пауъл остана закован на мястото си в продължение на половин минута, стиснал юмруци и със сгърчено от конвулсии лице. Изведнъж се извърна към макета, протегна ръка и измъкна андроидната фигура на Райх. Изви главата и я откъсна. Отиде при Моз, изтръгна перфолентите с вложените данни, смачка ги на топка и запрати топката в другия край на стаята. Пристъпи към отпуснатата фигура на Краб и нанесе страхотен шут по седалката на креслото. И пред очите на смълчаните от ужас екипи креслото и главният прокурор се сгромолясаха на пода.
— Да те вземат мътните! Докога ще седиш на това проклето кресло! — извика Пауъл с треперещ глас и демонстративно напусна кабинета.
14.
ГРЪМ! Трясък! Вратите на килията зейват. Там навън, в далечината, те чака забулената в мрак свобода и бягството в неизвестното…
Но кой е там? Кой стои пред вратата на килията? О, господи! О, боже! Човекът без лице! Гледа. Призрачен. Безмълвен. Тичай! Бягай! Избягай! Избягай…
Избягай в открития космос. Спаси се в самотата на този сребристобял кораб, устремен към далечните дълбини на неизвестното… Люкът! Отваря се! Но това е невъзможно! На този кораб няма никой, който да го отваря така бавно, зловещо… О, господи! Човекът без лице! Гледа. Призрачен. Безмълвен…
Но аз съм невинен, ваше благородно. Невинен. Изобщо не можете да докажете вината ми и никога не ще се призная за виновен, колкото и да блъскате с чукчето си и проглушавате ушите ми, и… О, боже! Съдията… С перука и тога… Човекът без лице. Гледа. Призрачен. Въплъщение на възмездието…
Блъскането на чукчето се превърна в чукане по вратата на луксозната каюта. Чу се гласът на стюарда:
— Над Ню Йорк сме, мистър Райх. Кацаме след час. Над Ню Йорк сме, мистър Райх.
Чукането по вратата продължи. Райх най-сетне успя да проговори.
— Добре — каза той с прегракнал глас. — Чух.
Стюардът се оттегли. Райх се измъкна от хидролеглото и откри, че краката не го държат. Опря се на стената и ругаейки, се изправи. Не отърсил се още от ужасния кошмар, той отиде в банята, обръсна се, взе си душ, влезе в сауната и накрая в продължение на десет минути стоя във въздушната сушилня. Все още не беше дошъл на себе си. Влезе в кабинката за масаж и натисна копчето „Тонизиращи соли“. Върху кожата му се впръснаха килограм навлажнени, ароматични соли. Секунда преди масажните колани да заработят, Райх изведнъж реши, че има нужда от кафе, и излезе от кабинката, за да позвъни на прислугата.
Чу се глух взрив и Райх бе повален по очи на земята от силата на експлозията в кабинката. Гърбът му бе нарязан от хвърчащите частици. Втурна се в спалнята, грабна пътната си чанта и се обърна като хванато натясно животно. Ръцете му несъзнателно отвориха чантата и потърсиха касетката с капсулите с поразяваш ефект, които винаги носеше със себе си. Касетката беше изчезнала от чантата му.
Райх се опомни. Усети щипенето на солите в раните и стичащата се по гърба му кръв. Усети, че вече не трепери. Върна се в банята, изключи масажните колани и огледа останките от кабината. През нощта някой бе измъкнал касетката от чантата му и поставил по една капсула във всеки от масажните колани. Празната касетка бе захвърлена зад кабинката. По чудо бе спасил живота си… но от кого?
Огледа внимателно вратата на каютата. Очевидно това бе работа на професионалист. Нямаше никакви следи от насилие. Но кой беше? И защо?
— Копеле мръсно! — изръмжа Райх.
Напълно възвърнал самообладанието си, той се върна в банята, изми се от солите и кръвта и напръска гърба си с коагулант. Облече се, изпи си кафето и се спусна в космическата аерогара, където, след жесток скандал с един митничар надзъртач (Че настава страх и ужас, и задава се раздор!), се прехвърли на кораба на „Монарх“, който чакаше, за да го закара в града.
От кораба се обади в „Монарх тауър“. На екрана се появи лицето на секретарката му.