Тя се вгледа в изкривеното му от злоба лице, надзърна леко и постепенно осъзна, че това, което казва, е вярно.
— Но нямам никакъв повод, Райх.
— Чакай малко. Чакай малко. — Райх се замисли, после измъкна пистолета-кама от джоба си и го тикна в ръцете на Чука. — Покажи му това. Кажи му, че момичето на Д’Кортни го е оставило тук.
— Какво е това?
— Оръжието, с което е убит Д’Кортни.
— Но за бога… Райх!
Райх се изсмя.
— Няма да му свърши работа. Преди да се добере до него, ще е влязъл в клопката. Обади му се. Покажи му пистолета. Накарай го да дойде тук.
Блъсна Чука към видеофона, последва я и застана встрани от екрана, тъй че да не се вижда. Подхвърли многозначително разрушителя. Чука го разбра.
Тя набра номера на Пауъл. Мери Нойс се появи на екрана, изслуша Чука и повика Пауъл. Появи се префектът. Слабото му лице беше станало още по-мършаво, под очите му имаше дълбоки сенки.
— Аз… аз… открих нещо, което може би ви интересува, мистър Пауъл — запелтечи Чука. — Току-що го намерих. Онова момиче, дето го отведохте от мойта къща, трябва да го е оставило тук.
— Какво е оставило, Чука?
— Пистолета, с който е убит баща й.
— Не може да бъде! — Лицето на Пауъл изведнъж се оживи. — Дай да го видя.
Чука му показа пистолета-кама.
— Той е, дявол да го вземе! — възкликна Пауъл. — Може би не всичко е загубено в края на краищата. Стой там, Чука. Идвам веднага.
Екранът изгасна. Райх стисна зъби и усети вкуса на кръв. Обърна се, изтича навън от „Небесна дъга“ и видя една свободна кабина с монетен автомат. Пусна половин кредит в ключалката, отвори вратата и скочи вътре. Излетя с мощно свистене и малко остана да се блъсне в корниза на една тридесететажна сграда. Виеше му се свят и си даде сметка, че не е в състояние да управлява реактивна кабина или да устройва клопки.
Не се опитвай да мислиш — помисли си той. — Не се опитвай да планираш. Ти си убиец. Роден убиец. Довери се на инстинктите си. Просто изчакай сгодния момент и убий!
Райх с усилие успя да овладее себе си и машината, докато стигна до „Хъдсън Рамп“ и с усилие провря кабината през непредсказуемите, променящи посоката си въздушни течения над Ист Ривър. Инстинктът му на убиец му подсказа да извърши аварийно кацане в задния двор на Пауъл. Не знаеше защо го направи. Когато отвори с блъскане изкривената врата на кабината, от говорителя се разнесе предварително записан глас:
„Моля за вашето внимание. Вие носите отговорност за всички щети, нанесени на това превозно средство. Моля да оставите името и адреса си. В противен случай ще трябва да заплатите и разходите по вашето издирване. Благодаря.“
— Готов съм да отговарям за далеч по-големи щети — изръмжа Райх. — Заповядайте.
Хвърли се под един гъст форзициев храст и зачака с разрушителя в ръка. След миг разбра защо бе кацнал тук. Жената, която бе отговорила на позвъняването у Пауъл, излезе от къщата и се затича през градината към кабината. Райх продължи да чака. Никой друг не се появи от къщата. Значи беше сама. Изскочи от храста, но жената се обърна още преди да го е чула. Надзъртачка. Райх дръпна спусъка на първа степен. Тя се вцепени и започна да трепери… напълно безпомощна.
Тъкмо се канеше да дръпне спусъка докрай, което означаваше смърт, инстинктът му отново го спря. Изведнъж му хрумна как да се разправи с Пауъл. Убива жената в къщата. Зарежда тялото й с поразяващи капсули и я оставя като примамка за Пауъл. По мургавото лице на жената изби пот. Челюстните й мускули потрепваха. Райх я хвана за ръката и я поведе към къщата. Походката й беше вдървена като на плашило.
Вътре в къщата Райх насочи жената през кухнята към всекидневната. Откри един дълъг, модерно тапициран диван и бутна жената върху него. Всичко в нея се съпротивляваше, с изключение на тялото й. Райх се ухили зловещо, наведе се и я целуна по устата.
— Много поздрави на Пауъл — каза той и като направи крачка назад, вдигна разрушителя. После го свали.
Някой го наблюдаваше.
Обърна се почти нехайно и обходи с бърз поглед всекидневната. Нямаше никой. Обърна се към жената и попита:
— Това с телепатия ли го правиш, а?
Вдигна разрушителя. И пак го свали. Някой го наблюдаваше.
Този път Райх претърси стаята, като провери зад столовете и в шкафовете. Нямаше никой. Погледна и в кухнята и банята. Никой. Върна се във всекидневната при Мери Нойс. Сети се за горния етаж. Отиде при стълбите и тъкмо щеше да тръгне нагоре, когато се закова на място по средата на крачката като ударен.