Беше разтърсил до основи могъщата „Южен Пасифик“ с дерайлирането на експрес „Коустлайн“.
Какво от това, че Бел беше извъртял нападението му в Ню Йорк в полза на Хенеси?
Саботьора вдигна лице към бушуващото небе и остави дъждът да го пречисти. Изтрещя гръм.
— Мой е! – изрева той в отговор. – Тази нощ го спечелих.
Щеше да спечели последния рунд.
Никой на работническия влак нямаше да оцелее, за да довърши Тунел 13.
*** XXXI ***
На разсъмване хиляда души се бяха струпали в строителния лагер на линията. Двайсет вагона с дървени пейки чакаха празни зад изпускащия пара локомотив. Мъжете стояха на дъжда, предпочели студа пред сушината на работническия влак.
— Упорити кучи синове! – гневеше се Хенеси, загледан от частния си вагон. – Телеграфирай на губернатора, Лилиан. Това е бунт.
Лилиан Хенеси докосна с пръсти телеграфния ключ. Преди да зачука попита Айзък Бел:
— Нищо повече ли не можеш да направиш?
Според Бел мъжете, струпани под дъжда, не изглеждаха „упорити“. Изглеждаха уплашени. И изглеждаха смутени от това, че са уплашени, което говореше много за куража им. Саботьора беше помел живота на много невинни хора с динамит, влакови аварии, сблъсъци и пожари. Смърт и наранявания бяха съпътствали всяко нападение. Хора бяха загинали в дерайлирания, при срутването на тунела, в подровения експрес „Коустлайн“, в товарната платформа и в ужасяващата експлозия в Ню Джърси.
— Патрулите са огледали всяка педя по линията – отвърна той на Лилиан. – Не знам какво мога да направя, което те да не са направили вече. Освен да седна на скарата на локомотива и да проверявам лично…
Детективът се завъртя рязко на пети, излезе от вагона на Хенеси, прекоси бързо възела и се провря през тълпата работници. Качи се по стълбата отзад на тендера на работническия влак, ловко премина през струпаните въглища и скочи на покрива на локомотивната кабина. Виждаше отгоре мрачните лица на строителите и коравите миньори, струпани от единия край на обекта до другия. Хиляда глави се извърнаха към нелепата гледка с мъжа в бял костюм, застанал на локомотива.
Бел беше чул веднъж как Уилям Дженингс Браян се обърна към тълпата след експлозията в Атланта. Стоеше отпред близо до Браян и се смая колко бавно говореше ораторът. Причината, както му обясни по-късно Браян при срещата им, бе в това, че думите се сбиваха, докато се движат във въздуха. Стигаха до края на множеството в нормален ритъм.
Бел вдигна ръцете си. Извлече гласа си дълбоко отвътре. Заговори много, много бавно. Но всяка дума беше предизвикателство, хвърлено в лицата им.
— Ще стоя тук и ще пазя.
Бавно бръкна в палтото си.
— Този локомотив бавно ще допълзи до края на отсечката.
Бавно извади пистолета си „Браунинг“.
— Ще стоя и ще пазя на скарата на локомотива.
Насочи пистолета нагоре.
— Ще стрелям с този пистолет, за да дам сигнал на машиниста да спре влака в мига, в който видя опасност.
Натисна спусъка. Изстрелът отекна от ремонтното депо и работилниците.
— Машинистът ще чуе този изстрел.
Стреля отново.
— Ще спре влака.
Бел задържа пистолета насочен нагоре и продължи да говори бавно.
— Няма да кажа, че всеки, който не пожелае да се вози зад мен, е най-жалкият страхливец в планина Каскейд.
Отекна нов изстрел.
— Но ще кажа това… Всеки мъж, който не поиска да се качи, най-добре да се върне там, откъдето е дошъл и да живее под грижите на майка си.
Бурен смях отекна от единия край на възела до другия. Последва колебливо движение към влака. За секунда си помисли, че ги е убедил. Но нечий ядосан глас изрева:
— Работил ли си някога на трасе?
После друг:
— Как по дяволите ще разбереш, ако нещо не е наред?
След това едър мъж със зачервено биче лице и пламнали сини очи се качи по стълбата на тендера, мина по въглищата и застана до Бел на локомотивната кабина.
— Аз съм Малоуни. Старши на бригада.
— Какво искаш, Малоуни?
— Значи, ще стоиш на скарата, тъй ли? Ти дори не знаеш достатъчно, за да наречеш локомотивния пилот правилно, а ще забележиш нередност на релсите, преди да те издуха до царството небесно? Скарата, Боже мили… Но ще ти призная нещо: стиска ти.
Старшият подаде мазолестата си ръка на Бел.
— Дай тука! Ще се возя с тебе.
Двамата мъже стиснаха ръцете си пред очите на всички. След това Малоуни извиси глас и той се разнесе като параходна сирена.
— Някой тука да каже, че Майк Малоуни няма да познае нередност, ако я види?