Нямаше такъв.
— Някой от вас да иска да живее с майка си?
Отвърнаха му бурен смях и хиляда мъжки викове, след това работниците наскачаха на влака и се струпаха по дървените пейки.
Бел и Малоуни слязоха долу и се качиха на образния пилот. Имаше място колкото да застанат от двете страни, увиснали на напречното перило точно под локомотивния фар. Машинистът, началник-влакът и огнярят излязоха пред тях, за да получат заповеди.
— Колко бързо искате да вървим? — попита машинистът.
— Питай експерта – отвърна Бел.
— Дръж под 16 км в час – каза Малоуни.
— Шестнайсет? Че то ще ни отнеме два часа до тунела.
— Пряко през пропастта ли предпочиташ?
Влаковият екип се качи отново в кабината.
— Дръж пистолета си под ръка, мистър – каза Малоуни, след което се ухили на Бел. — Само не забравяй, ако ударим на мина или скочим от разхлабена релса, първи ще изпитаме последствията.
— Помислих си го – отвърна сухо Бел. – Но фактът е, че всяка педя по линията е прочистена в последните два дни. Дрезина, пешком, конен патрул.
— Ще видим – отвърна Малоуни и усмивката му угасна.
— Искаш ли това? – Бел му предложи бинокъла си „Карл Цайс“.
— Не, благодаря. Инспектирам линията с тези очи от двайсет години. Точно днес няма да уча нещо ново.
Бел окачи каишката на бинокъла през главата си, за да може да го пусне и да произведе предупредителен изстрел с пистолета.
— Двайсет години? Ще ми кажеш, Малоуни. За какво да гледам?
— Липсващи клинове, които държат релсите за траверсите. Липсващи свръзки между релсите. Прекъсване на релсите. Следи от разкопаване на баласта в случай, че кучият син е минирал. Наскоро положено платно. Трябва да изглежда равно, без вдлъбнатини и издатини. Гледай за разхлабени камъни на траверсите. И при всеки завой на линията си отваряй очите двойно, защото саботьорът знае, че точно на завой машинистът изобщо няма да види навреме, за да спре.
Бел вдигна бинокъла пред очите си. Напълно съзнаваше, че беше убедил хиляда души зад себе си да рискуват живота си. Както Малоуни бе отбелязал, двамата с него щяха да понесат първия удар на атаката. Но само в началото. Едно дерайлиране щеше да хвърли всички на сигурна смърт в пропастта.
*** XXXII ***
Линията загръщаше ръба на планинския връх тесния изкоп. Отляво се издигаше стръмна скала, надраскана от свредели и динамит. Отдясно беше гол въздух. Пропадът варираше от няколко метра до половин километър. Там, където се виждаше дъното на каньона от линията. Бел зърна корони на дървета, нападали канари и буйна река, набъбнала от дъжда.
Оглеждаше коловоза на трийсет метра пред себе си. Бинокълът имаше съвременни призми модел „Поро“, които усилваха светлината. Виждаше ясно изпъкналите глави на клиновете, по осем набити във всяка релса. Шоколадово кафявите четвъртити траверси се нижеха под него с вцепеняваща монотонност.
— Колко траверси на миля? — попита той Малоуни.
— Две хиляди и седемстотин — отвърна старшият. – Повече или по-малко.
Кафява траверса след кафява траверса. Осем клина на всяка. Всеки здраво набит в дървото. Свръзки между всеки две релси, наполовина скрити под изпъкналия насип. Баластът – остри парчета натрошен камък – лъщеше от дъжда. Бел гледаше за дупки в гладката повърхност. Гледаше за разровени камъни. Гледаше за развинтени болтове, липсващи клинове, прекъсвания по лъскавите релси.
— Стоп! – извика Малоуни.
Бел натисна спусъка. Резкият пукот отекна от скална* та стена и по каньона. Но локомотивът продължи напред.
— Стреляй! – извика Малоуни. – Отново!
Бел вече натискаше спусъка. По този завой на пътя спускането беше стръмно, дъното на каньона бе осеян с канари. При втория изстрел на Бел скобите на спирачките издрънчаха силно и засъскаха, локомотивът се хлъзна и спря на стържещите колела. Бел скочи долу и затича, с Малоуни след него.
— Ето там! – посочи строителят.
Спряха на шест метра пред влака и се вторачиха в почти незабележимата изпъкналост в баласта. Докато наскоро положеният натрошен камък оформяше гладък и плосък наклон от траверсите до ръба на стръмнината, тук имаше леко изпъкване на около педя височина.
— Не се приближавай! – предупреди го Малоуни. – Изглежда са копали тук. Виждаш ли как не е подравнено като останалото?
Бел тръгна право към изпъкналостта и стъпи отгоре.
— Внимавай!
— Саботьора ще е абсолютно сигурен, че нищо по-леко от локомотив няма да задейства мината.
— Изглеждаш адски сигурен.
— Сигурен съм. Твърде умен е, за да си хаби барута за някаква дрезина.
Бел коленичи на една от траверсите и огледа внимателно. Опипа с длан острите парчета камък.