Телеграфистът на Хенеси връчи на Бел свитък кодирани съобщения.
Никой оператор телеграфист на континента не беше по-внимателно проучван от агенция Ван Дорн, от Дж. Дж. Медоуз. „Безукорно честен и не задължен на никого“, беше оценката. Но след като споменът за телеграфистите ренегати и стълкновението им с Уолт Хатфийлд Тексасеца все още беше пресен, Бел предпочиташе да не рискува. Цялата му кореспонденция с Ван Дорн беше кодирана. Заключи се в личното си купе и ги разшифрова.
Бяха първите резултати от задкулисното разследване, което беше поръчал, за да разкрият шпионина във вътрешния кръг на президента на железницата. Нищо в досието на главния инженер на „Южен Пасифик“ не намекваше, че не е почтен човек. Беше верен на компанията, верен на Озгуд Хенеси и верен на високите стандарти на професията си.
Същото се казваше и за Франклин Мауъри. Животът на конструктора на мостове бе като отворена книга пълна с професионални постижения. Многобройните му благотворителни дейности включваха службата му като директор на методистко сиропиталище.
Лилиан Хенеси беше арестувана изненадващо много пъти за толкова млада и привилегирована жена, но само при демонстрации за правото на глас. Обвиненията винаги биваха отхвърляни. Доказателство за силно увлечение в политиката или за властта на един предан баща, който между другото беше президент на най-голямата железопътна компания в страната.
От двамата банкери, споменати от Хенеси като заподозрени, които биха могли да са отгатнали плановете му, единият беше съден за финансова измама, а другият – споменат като замесена страна в бракоразводно дело. Единият адвокат се оказа лишаван от адвокатски права в Илинойс, другият беше натрупал състояние в търговия с железопътни акции, като купувал с предварителна информация за намеренията на компаниите. При по-внимателно проучване, съобщаваха следователите на Ван Дорн, се оказваше, че двамата банкери са извършили нарушенията си на младини, а лишеният от права адвокат след това си ги беше възстановил. Но притежателят на капитала, Ерастъс Чарни, привлече интереса на Бел, след като явно беше човек, който играеше на борсата с предварителна информация накъде духа вятърът. Изпрати телеграма с нареждане да поровят по-надълбоко в делата на Чарни.
Но не беше изненадан, че живата и одухотворена госпожа Комдън беше живяла колоритен живот, още преди да стане любовница на железопътния магнат, дете чудо пианист, беше изнесла дебютния си концерт с Нюйоркската филхармония на четиринайсетгодишна възраст, изпълнявайки „Концерт за пиано и оркестър № 2 във фа минор“ – труден за свирене на всяка възраст, отбелязваше оперативният на Ван Дори. Беше обиколила на турне Съединените щати и Европа, където бе останала, за да учи в Лайпциг. Беше се оженила за богат лекар с връзки в германския двор, който след това се беше развел с нея, след като избягала с офицер аристократ от Първа гвардейска кавалерийска бригада. Бяха живели заедно в Берлин, докато се намесила скандализираната фамилия на офицера. Ема след това се омъжила за мизерстващ художник портретист на име Комдън, но след година овдовяла. Безпарична и след като дните й на концертиране на пиано бяха останали зад гърба й, вдовицата Комдън беше слязла в Ню Йорк, обиколила до Ню Орлиънс и Сан Франциско, докато накрая отвърнала на вестникарска обява и я наели за възпитателка на Лилиан Хенеси. Номадският й начин на живот бе продължил на луксозния специален влак, нает от вечно движещия се Хенеси. В редките случаи, когато раздразнителният Озгуд се появяваше на публични събития, чаровната госпожа Комдън винаги беше до него. И тежко на политика, банкера или индустриалеца, чиято съпруга си позволеше да се отнесе презрително с нея, отбелязваше оперативният на Ван Дорн.
Животът на Чарлз Кинкейд се оказваше далеч не толкова колоритен, колкото вестниците на Престън Уайтуей се опитваха да убедят читателите си. Беше следвал за кратко инженерство във военната академия Уест Пойнт, след това се бе прехвърлил в цивилно инженерство в университета на Западна Вирджиния, направил бе дипломната си работа в „Теснnisне Носнsснulе“ в Мюнхен, а после бе нает от германска фирма в строежа на Багдадската железница. Фактите зад прякора „Героя инженер“ бяха спорни. Това, че турските революционери бяха уплашили американски сестри и мисионери, взели страната на арменските бежанци, беше достоверно. Писанията на вестника на Уайтуей за ролята на Кинкейд в тяхното спасяване – „не толкова“, както отбелязваше язвително оперативният на Ван Дорн.