Надяваше се да не спре на вратата на Марион Морган. Ужасяваше го мисълта, че ще трябва да убие такова прелестно същество. Но тя все пак спря и влезе в четвърто купе. Никога не беше убивал жена. Не искаше да го направи сега. Но и не гореше от желание да срещне палача.
Бързо промени плана си за нападението. Вместо да я изчака да отвори на почукването на Бел, щеше да удари в мига, в който детективът вдигнеше ръка, за да похлопа на вратата й. Наистина мишената му нямаше да е толкова разсеяна, колкото щеше да е миг по-късно в прегръдката на жената, детективът щеше да е повече нащрек, за да се защити, но Доу беше готов да плати тази цена, за да не я убие. Пъхна револвера в колана си, за да може да го сграбчи бързо в случай, че Бел успееше де избегне палката му. Един изстрел щеше да усложни бягството, но си струваше, за да запази живота на красавицата. Освен ако не му оставеше никакъв избор.
***XXXVII ***
Айзък Бел видя как устата на сенатор Кинкейд се изкриви от отвращение, когато Лилиан Хенеси демонстрира колко модерна дама е. Не само отказа да остави господата да пушат, но сама си запали пура и заяви на баща си:
— Щом дъщерята на президент Рузвелт може да пуши, мога и аз.
Хенеси беше не по-малко възмутен от сенатора.
— Няма да търпя името на тази самонадеяна, опортюнистична, самоизтъкваща се особа да се споменава във вагона ми.
— Би трябвало да се радваш, че се ограничавам само с пушене. За Алис Рузвелт е известно също така, че се появява на партита в Белия дом, увита в питон.
Мисис Комдън вдигна глава от плетивото си.
— Озгуд, да разбирам ли, че не би допуснал змии във вагона си?
— Ако Рузвелт си пада по змии, аз ги отглеждам.
Сенатор Кинкейд се засмя сърдечно.
Бел вече беше забелязал, че според сенатора значката му „Кинкейд – президент“ го е издигнала в очите на Хенеси. Също така забеляза, че Хенеси като че ли преосмисляше потенциала на сенатора.
— Кажи ми, Кинкейд — попита президентът на железопътната линия най-сериозно, – какво би направил, ако бъдеш избран за президент?
— Ще се науча в процеса на работата — отвърна Кинкейд самоуверено. – Както вие се научихте да строите линии.
Госпожа Комдън се намеси отново:
— Господин Хенеси не се е учил да строи линии. Той учи другите как се строят.
— Поправям се – каза Кинкейд със скована усмивка.
— Господин Хенеси създава империя посредством железниците на Америка.
Хенеси я накара да замълчи с усмивка.
— Госпожа Комдън умее да борави с думи. Учила е в Европа, знаете.
— Много си мил, Озгуд. Учих в Лайпциг, но само пиано. – Прибра плетивото в обшитата си със сатен чантичка. После стана от стола си в ъгъла с думите: – Не ставайте, господа. – След което напусна салона.
Поседяха още малко, допушвайки пурите и отпивайки бренди.
— Е, мисля да се прибирам – каза Айзък Бел.
— Преди да си тръгнете, кажете ни все пак как върви разследването ви на този така наречен Саботьор – подкани го Кинкейд.
— Адски добре – отвърна вместо него Хенеси. – Бел спира опасния радикалист на всеки завой.
Детективът почука облегалката на стола си с кокалчетата на пръстите.
— Да чукнем на дърво, сър. Имахме късмет, че засякохме няколко негови пропуска.
— Ако сте го спрели, значи работата ви е свършила – каза Кинкейд.
— Работата ми ще е свършила, когато увисне на бесилото. Той е убиец. И заплашва поминъка на хиляди хора. На колко души казахте, че сте осигурили работа, господин Хенеси?
— Сто хиляди.
— Господин Хенеси е скромен – заяви Кинкейд. – Умножено по всички железопътни линии, на които държи контролния пакет, при него работят милион души.
Бел хвърли поглед към Хенеси. Президентът на линията не оспори внушителното твърдение. Айзък изпита възхищение. Макар и погълнат от титаничното усилие да построи тази стратегическа пряка отсечка, старецът продължаваше да разширява империята си.
— Докато наистина не го обесите, какво предполагате, че ще е следващото му намерение? — попита Кинкейд.
Бел се усмихна хладно. Спомни си последния словесен двубой със сенатора, докато играеха на покер.