— Вашето предположение би трябвало да е не по-лошо от моето, сър.
Кинкейд отвърна със студена усмивка.
— Щях да си помисля, че предположението на детектива ще е по-добро от моето.
— Да го чуем:
— Моето допускане е, че ще удари моста на каньон Каскейд.
— Точно затова е силно охраняван — каза Хенеси. – Ще му трябва армия да стигне до него.
— Защо допускате, че би нападнал моста? — запита Бел.
— Всеки глупак може да разбере, че саботьорът, който и да е той – анархист, чужденец или радикален синдикалист – знае как да предизвика възможно най-големи щети. Явно е гениален инженер.
— Хрумвало ни е – измърмори сухо Бел.
— Пропускате нещо господин Бел. Търсете цивилен инженер.
— Като вас?
— Не. Както ви казах онзи ден, бях добре подготвен способен, но не и гениален.
— Какво прави един инженер гениален, сенатор?
— Добър въпрос. Бел. Най-добре го поставете на господин Мауъри. Той е такъв.
Мауъри, обикновено приказлив, беше станал много мълчалив, откакто Бел поговори с него в сянката на моста. Махна нервно на подканата на Кинкейд и не отвърна.
Сенаторът се обърна към Хенеси.
— Или още по-добре, да го поставим на президента на железопътната компания. Какво прави един инженер гениален, господин Хенеси?
— Конструирането на железопътна линия не е нищо повече от справяне с наклона и водата. Колкото по-равно е платното ти, толкова по-бърз е влакът ти.
— А водата?
— Проклетата вода ще подронва платното ти, ако не я отклониш.
— Поставям въпроса на вас, сенатор – каза Бел. – Какво прави един инженер гениален?
— Хитростта – отвърна Кинкейд.
— Хитростта? – повтори Хенеси и погледна Бел озадачен. – За какво по дяволите говориш, Кинкейд?
— Мълчание. Потайност. Хитруване. – Кинкейд се усмихна. Всеки проект изисква компромис. Сила срещу тежест. Скорост срещу цена. Това, което конструкторът сграбчи в едната си шепа, предава с другата. Гениалният инженер скрива компромиса. Никога няма да го видиш в работата му. Да вземем моста на господин Мауъри. За моето чирашко око, компромисът му е невидим. Мостът просто се извисява.
— Глупости — изръмжа Франклин Мауъри. – Това е просто математика.
Бел се обърна към Мауъри.
— Но вие сам ми казахте за инженерните компромиси едва на другия ден след аварията на завоя „Диамантения каньон“. Какво смятате вие, сър? Гениален инженер ли е нашият Саботьор?
Мауъри поглади разсеяно върха на острата си брада.
— Саботьора е показал знания за геология, експлозиви и железопътно платно, да не говорим за поведението на локомотивите. Ако не е инженер, сбъркал е призванието си.
Ема Комдън се върна, загърната до брадичката в кожено палто. Яката покриваше хубавото й лице. Също такава кожена шапка стоеше елегантно кривната над косата й, а тъмните й очи искряха.
— Хайде, Озгуд. Да се поразходим покрай коловоза.
— Защо, по дяволите?
— Да погледаме звездите.
— Звездите? Навън вали.
— Бурята отмина. Небето е ясно.
— Студено е – възрази Хенеси. — А и ме чакат телеграми за пращане, щом Лилиан угаси проклетата си цигара и си вземе бележника. Кинкейд, ще изведеш госпожа Комдън на разхода, нали? Бъди така добър.
— Разбира се. За мен ще е удоволствие, както винаги. – Кинкейд взе палтото си, предложи ръката си на госпожа Комдън и слязоха на платното.
Бел стана раздразнено, изгубил търпение да се върне при Марион.
— Е, ще ви оставя с работата ви, сър. Ще си лягам.
— Остани още малко с мен… Лилиан, ще ни извиниш ли?
Погледна го озадачена, но не възрази и се оттегли купето си в „Нанси № 2“.
— Малко пиене?
— Пих достатъчно, благодаря ви.
— С чудесна жена си се свързал.
— Благодаря, сър. Чувствам се много щастлив. – И се надяваше скоро да го докаже.
— Напомня ми за жена ми… Момичето си го бива. Какво знаеш за своя приятел Абът?
Бел го погледна изненадан.
— С Арчи сме приятели още от колежа.
— Що за човек е?
— Трябва да попитам защо питате. Приятел ми е.
— Разбирам, че дъщеря ми проявява интерес към него.
— Тя ли ви каза това?
— Не. Научих го от друг източник.
Бел помисли за миг. Госпожа Комдън не беше в Ню Йорк, а беше останала в Запада с Хенеси.
— След като ме пипате за мой приятел, трябва да ви попитам кой ви каза това.
— Кинкейд. Кой друг според теб? Беше с нея в Ню Йорк, когато се запозна с Абът. Моля да ме разбереш, Бел, напълно наясно съм, че би могъл да каже какво ли не, за да подрони репутацията на всеки съперник за ръката й… Която ще получи само през трупа ми.
— И този на Лилиан, предполагам – отвърна Бел. Подхвърлянето му предизвика усмивка.