— Макар че – продължи Хенеси, – трябва да призная, че тези приказки за президент са нов повод за размисъл. Може да съм подценявал Кинкейд… – Старецът поклати глава удивен. – Винаги съм казвал, че бих предпочел павиан в Белия дом, вместо Теодор Рузвелт. Трябва да внимаваме с желанията си. Не Кинкейд поне би бил моят павиан.
— Щом сте готов да приемете павиан в Белия дом – попита Бел, – бихте ли го приел и за свой зет?
Хенеси отклони въпроса, като каза само:
— Питам те за приятеля ти Абът, защото когато се наложи да претегля кандидати, искам да знам какъв е изборът ми.
— Добре, сър. Сега разбирам. Ще ви кажа каквото знам. Арчи Абът – Арчибалд Ейнджъл Абът IV е чудесен детектив, майстор в маскировката, добър с юмруците, ловък с ножа, убийствен като стрелец и верен приятел.
— Мъж, с когото да тръгнеш по реката? — попита с усмивка Хенеси.
— Безрезервно.
— А състоянието му? Толкова беден ли е, колкото Кинкейд твърди?
— Преживява с детективската си заплата – отвърна Бел. – Семейството му изгуби всичко в Паниката от 1893 г. Майка му живее при семейството на шурея си. Преди това бяха заможна фамилия, като старите нюйоркски фамилии по онова време, с добра къща, в приличен квартал.
Хенеси го погледна рязко.
— Би ли могъл да е зестрогонец?
— Два пъти се отдръпна от две богати млади дами, чиито майки с радост щяха да ги омъжат за такава изтъкната фамилия като Абът. Едната беше единственото дете на собственик на параходна линия, другата – дъщеря на текстилен магнат. Можеше да има, която и да е от двете, ако бе поискал. И в двата случая бащите дадоха да се разбере, че биха го взели в бизнеса си или, ако предпочита да не работи, просто да го издържат.
Старият мъж го изгледа твърдо. Бел издържа погледа без усилие.
Най-сетне Хенеси заяви:
— Оценявам откровеността ти, Бел. Няма да ме има вечно, а до голяма степен съм единственият близък, когото тя има. Искам да я видя устроена, преди да ме сполети нещо.
Бел стана.
— Лилиан би могла да се устрои много по-зле от Арчи Абът.
— Също така много по-зле от това да стане Първата дама на Съединените американски щати.
— Тя е много способна млада жена – отвърна Бел неутрално. — Ще отиграе всяка ръка, която й се падне.
— Не бих искал да й се налага.
— Разбира се. Кой баща би го искал? А сега, позволете аз да ви попитам нещо, сър.
— Давай.
Бел седна отново. Колкото и да му се искаше да се събере с Марион, притесняваше го един въпрос, на който трябваше да получи отговор.
— Наистина ли вярвате, че сенатор Кинкейд има шанс за номинацията?
Чарлз Кинкейд и Ема Комдън бяха минали мълчаливо покрай настойчиво пухтящата парна машина на специалния вагон, през мрачните коловози далече от блясъка на електрическите светлини. Там, където свършваше баластът, положен за новите релси, стъпиха на земята на новото сечище, разчистено за транзитната линия.
Звездите грееха ярко в тънкия планински въздух. Млечният път изпълваше нощния мрак като бяла река. Госпожа Комдън заговори на немски. Гласът й бе приглушен от козината на яката й.
— Внимавай да не дърпаш много силно опашката на дявола.
Кинкейд отвърна на английски. Немският му, усъвършенстван през десетте години следване инженерство в Германия и работата му за германските компании, строящи Багдадската железница, беше добър като нейния. Но последното, което му трябваше, бе някой да донесе, че го е чул да говори на чужд език с любовницата на Озгуд Хенеси.
— Ще ги надвием — каза й. — Много преди да са разбрали кои сме и какво искаме.
— Но на всеки твой ход Айзък Бел те надиграва.
— Бел няма представа какво съм замислил – отвърна Кинкейд презрително. – Толкова съм близо, Ема. Банкерите ми в Берлин са готови да ударят в мига, в който доведа компания „Южен Пасифик“ до банкрут. Тайните ми холдинги ще я изкупят за пенита и ще заграбя контролните пакети във всяка железница в Америка. Благодарение на „строителството на империя“ на Озгуд Хенеси. Никой не може да ме спре.
— Айзък Бел не е глупак. Нито Озгуд.
— Достойни противници – съгласи се Кинкейд, – но винаги на няколко стъпки назад. — А в случая с Бел, помисли той, без да го каже на глас, детективът едва ли щеше да преживее нощта. Стига Филип Доу да се окажеше толкова точен, колкото по принцип си беше.
— Трябва да те предупредя, че Франклин Мауъри става подозрителен за моста си.
— Твърде късно е да направи каквото и да било.
— Струва ми се, че започваш да ставаш безразсъден. Толкова безразсъден, че ще те хванат.
Кинкейд се загледа към звездите и промърмори: Не могат. Имам тайните си оръжия.