Какви тайни оръжия?
— Например ти, Ема. Казваш ми всичко, което замислят.
— А аз какво имам?
— Всичко, което може да се купи с пари, когато ги спечелим.
— А ако искам нещо – или някой – който не може да се купи с пари?
Кинкейд се засмя отново.
— Ще бъда много търсен. Ще трябва да се наредиш на опашка.
— На опашка…? – Ема Комдън вдигна чувственото си лице към звездната светлина. Очите й блестяха мрачно. – Кои са другите ти тайни оръжия?
— Това е тайна – отвърна Кинкейд.
Съществуваше все пак нищожната вероятност Бел някак да оцелее от нападението и да извади достатъчно късмет да го надиграе отново. Тъй че не можеше да рискува да й каже за „езеро Лилиан“.
— Искаш да пазиш тайни от мен?
— Не се сърди. Знаеш, че си единствената, на която съм оставил възможността да ме предаде.
Нямаше полза да споменава за Филип Доу. Както и нямаше да каже никога на Доу за аферата си с Ема, започвала години преди тя да стане любовница на железопътния президент.
Горчива усмивка разтегли устните й.
— Никога не съм познавала по-лош мъж от теб, Чарлз. Но никога не бих те предала.
Кинкейд отново се огледа наоколо, за да се увери напълно, че никой не може да ги види. След това пъхна ръка под палтото й и я придърпа към себе си. Изобщо не се изненада, че не се възпротиви. Нито се изненада, че беше смъкнала всичките си дрехи, преди да се загърне в кожата.
— А какво имаме тук? – промълви той със загрубял от желание глас.
— Краят на линията – отвърна госпожа Комдън.
*** XXXVIII ***
— Стане ли дума за политика – изсумтя Озгуд Хенеси в отговор на въпроса на Бел, – вярвам, че всичко е възможно.
— Питам сериозно, сър. Вярвате ли, че Кинкейд искрено се кандидатира за президентския пост?
— Политиците са в състояние да се самозаблуждават във всичко, което съвпада с фантазиите им. Дали би могъл да бъде избран? Предполагам. Гласоподавателите са способни на най-ужасни неща. Слава на Господа, че жените не гласуват. Щеше да бъде избран само заради външността му на хубаво момченце.
— Но би ли могъл да бъде номиниран? – настоя Бел.
— Това е същинският проблем.
— Зад него е Престън Уайтуей. Уайтуей трябва да смята, че има шанс.
— Онзи демагог няма да се спре пред нищо, за да си продава вестниците. Не забравяй, че независимо дали печели или губи, от „Кинкейд – президент“ все пак става добра новина до последната нощ на изборите.
Бел назова няколко от калифорнийските бизнесмени в групата на Уайтуей.
— Те наистина ли вярват, че могат да пробутат Кинкейд пред партийните привърженици?
Озгуд Хенеси се изсмя цинично.
— Успешните бизнесмени вярват, че са успели, защото са интелигентни. Фактът е, че повечето бизнесмени са с птичи мозъци, освен в едно нещо, в което всеки от тях е умен – да прави пари. Но не разбирам защо не биха били съвършено доволни с Уилям Хауърд Тафт. Разбира се, би трябвало да знаят, че ако разцепят партията, ще връчат избора на демократите и на Уилям Дженингс Браян, онзи популистки ща, маниак. По дяволите, може би просто смучат един безплатен уикенд за сметка на Уайтуей.
— Може би – каза Бел.
— Защо питаш? – Хенеси го изгледа проницателно Бел отвърна на погледа.
— Имам чувството, че нещо тук не е наред.
— Да не би случайно да подронваш репутацията на съперник на приятеля си за ръката на дъщеря ми?
Бел се изправи.
— Не хитрувам. Нито интригантствам. Ще ви кажа тук и на място, в лицето ви, че дъщеря ви заслужава нещо по-добро от Чарлз Кинкейд. Лека нощ, сър.
— Чакай – спря го Хенеси. — Чакай… Извинявам се. Това беше неуместно и явно невярно. Стреляш точно в целта. Наистина се извинявам. Седни. Направи още малко компания на стареца. Ема ще се върне от разходката си всеки момент.
Чарлз Кинкейд придружи Ема Комдън до вратата на двойното спално купе, което делеше с Озгуд Хенеси. Чуха, че Бел и Хенеси още си говореха в салона в предния вагон.
— Благодаря ви, че ме разходихте да видя звездите, сенатор.
— За мен беше удоволствие, както винаги. Лека нощ, мисис Комдън.
Стиснаха сдържано ръцете си. След това Кинкейд се запъти към своето купе няколко вагона по-назад. Коленете му трепереха – обичайния ефект, който му оказваше Ема Комдън. Главата му все още кръжеше и отворил и затворил вратата зад себе си, преди да осъзнае, че някой седи на сгъваемия стол. Доу? Избягал от преследване? Невъзможно. Според строгия морален кодекс на убиеца той по-скоро щеше да се самоубие, отколкото да рискува да издаде приятел. Кинкейд измъкна деринджъра от джоба си и включи осветлението.