— Изненада, сенатор – каза Ерик Соарес.
— Как влязохте тук? – попита Кинкейд инженера.
— Разбих ключалката – отвърна той безгрижно.
— Защо, по дяволите?
Соарес свали очилата си с телена рамка и ги излъска показно с носна кърпа. Накрая ги постави отново, заглади връхчетата на щръкналите си мустаци и отвърна:
— Изнудване.
— Изнудване? – повтори Кинкейд и замисли трескаво. Като сенатор Кинкейд знаеше, че Ерик Соарес беше асистентът на инженер Франклин Мауъри. Само че като Саботьора знаеше, че всъщност Соарес бе фалшифицирал докладите си до Мауъри от инспекциите за състоянието на каменните стълбове, крепящи моста над каньон Каскейд.
Опря деринджъра си в главата на младия инженер. Соарес не трепна.
— Не можете да ме застреляте в купето си. Което е доста луксозно, в сравнение с мизерния ми горен нар на „Пулман“-а. По-разкошно е дори от това на господин Мауъри.
— Мога да те застрелям и ще го направя – заяви хлад, но Кинкейд. – Беше тъмно. Не разбрах, че горкият господин Соарес ме е стреснал. Помислих, че някой радикален убиец е влязъл и действах при самоотбрана.
— Това би могло да удовлетвори закона. Но застрелването на един сирак, който на практика е осиновен от най-прочутия мостостроител на континента, не би подсилило надеждите ви за президентския пост.
Кинкейд прибра оръжието си, сипа си бренди от кристалната гарафа, осигурена от железница „Южен Пасифик“ и отпи, подпрян на облицованата с ламперия стена. Загледа се в натрапника. Беше много облекчен. Соарес, както и всички останали, вярваше на симулацията му „Кинкейд – президент“. Това вероятно означаваше, че Соарес не знаеше, че той беше Саботьора. Но какво знаеше, че да реши, че си струва да опита изнудване?
— Аз също бих пийнал.
Кинкейд пренебрегна молбата. Въпреки че можеше да е от полза да го напие, от много по-голяма полза щеше да е да покаже на малката невестулка къде му е мястото.
— Абсолютно прав си за политическите ми аспирации. Тъй че хайде да приключим с игрите. Нахълтал си тук с цел. Каква е тя? Какво искаш?
— Казах ви. Пари.
— Защо да ти давам пари? За какво?
— Не ставайте глупав, сенатор. За да не разкрия, че държите контролен пакет в „Подводни стълбове и кесон Юниън“ на Сейнт Луис, Мисури.
Саботьора прикри изумлението си, но беше на косъм. Усети как краката му се подгънаха и този път не можеше да обвини Ема Комдън.
— Какво те наведе на тая идея?
— Проявих любопитство кой ми плаща, за да лъжа за стълбовете. Прецених, че саботирането на най-големия мост в Запада би трябвало да си струва няколко долара, ако разбера откъде идват подкупите ми. Тъй, че отидох при стария си съквартирант от сиропиталището. Той се захвана с банкиране, когато аз започнах инженерството. Проучи лабиринт от холдингови компании. Лабиринтът се оказа джунгла, но старото приятелче е наистина добър. Накрая ги проследи чак до вас. Купили сте тайно достатъчно акции, контролния пакет в компанията, която строи стълбовете за моста на каньон Каскейд.
Трябваше да се случи някога, помисли мрачно Кинкейд. Но никога не беше му хрумвало, че този провал щеше да го сполети като лоша шега: разкрит от сирак, когото един добросърдечен строител на мостове бе взел под крилото си.
Кинкейд прехвърли набързо възможностите си. Да убие Соарес. Ако не тази нощ, то утре или вдругиден. Да изтръгне името на съучастника му и да убие и съквартиранта. За съжаление, Ерик Соарес му трябваше, за да продължи да крие истината за стълбовете. Ако изчезнеше, Мауъри моментално щеше да го замени с друг. При по-внимателен оглед и задълбочено преглеждане на фалшифицираните доклади на Ерик, всеки компетентен инженер, заел поста му, щеше да разбере, че крепежните стълбове не са достатъчно здрави, за да удържат моста, щом реката се вдигне.
— Работите за Саботьора, както и аз – каза Соарес.
— Сигурно трябва да съм благодарен, че не ме обвиняваш, че самият аз съм Саботьора.
— Не ме разсмивайте. Имате твърде голямо бъдеще като сенатор. Дори като президент, ако не ви издам.
„Отървахме се“, помисли Кинкейд. „На чисто.“
— Колко искаш?
— Тройно на това, което вашата компания „Подводни стълбове и кесон Юниън“ ми плаща, за да си затварям очите.
Кинкейд извади портфейла си.
— Мисля, че можем да го уредим.
Изобщо не беше изненадан колко дребни бяха мечтите на Соарес.
Айзък Бел най-после се измъкна от Озгуд Хенеси и забърза към спалните вагони. Докато минаваше през вагона на Хенеси „Нанси № 4“, Лилиан Хенеси излезе от салона си и прегради пътя му с бутилка „Мъм“. Беше сменила роклята си с прилепнал по тялото нощен халат и беше свалила огърлицата си от перла и диамант, оголвайки гладката кожа на шията си. Косата й беше спусната по раменете и светлосините и очи гледаха топло. Бутилката беше запотена от леда в кофичката и станиолът й беше откъснат. Но телта все още държеше корковата тапа на място.