— Подслушах – прошепна му тя. — Благодаря ти за това, което каза за Арчи.
— Казах само истината.
Тя пъхна бутилката в ръката му.
— За Марион. Кажи й „сладки сънища“ от мен.
Бел се наведе и я целуна по бузата.
— Лека нощ.
Спря в багажния вагон и поговори със сънения телеграфист. Нямаше спешни телеграми. Отвори задната врата на багажния, прекоси вестибюла и посегна към вратата на първия вагон със спални купета. Усмивка огря лицето му. Чувстваше се като хлапе. Устата му пресъхна само при мисълта за Марион. Добре, че имаха шампанското на Лилиан.
Бутна вратата и влезе в страничния коридор, със затъмнените в нощта прозорци отдясно и лъскавите орехови врати на купетата отляво. В другия край на коридора бързаше някакъв мъж. Имаше нещо крадливо в движението му и Бел се спря, за да го огледа. Нисък до среден на ръст, облечен в черен костюм. Тъмна коса. Когато мъжът се обърна, за да излезе във вестибюла, Бел зърна за миг тънкия му като молив мустак и очилата в телена рамка.
Ерик Соарес, асистентът на Мауъри, явно напускаше купето му и се връщаше на кушета си във вагоните „Пулман“. С мисълта, че часът бе ужасно късен за среща, особено след като старецът се бе задържал до късно на банкета, Бел остави на Соарес достатъчно време, за да мине в следващия вагон, вместо да го задържи за разговор.
Най-сетне мина по коридора на трети вагон, излезе в задния вестибюл и прекоси свръзката към вестибюла на четвърти вагон.
Филип Доу чу, че идва някой, присви се още в килера на шафнера и надникна през процепа на завеската. Слухът му подсказа, че не беше Айзък Бел, а по-дребен мъж, освен ако детективът нямаше изключително лека походка. Не забави покрай завесата, а премина бързо, сякаш минаваше през вагона със спалните купета запътен към по-далечна част на влака. Предположението му се оказа вярно. Дребен мъж в черен костюм подмина купето на Марион Морган и излезе през задната врата, водеща към спалните кушети „Пулман“.
Минута след това чу по-тежки стъпки. Изчака, докато мъжът подмине, преди да дръпне завесата. Точно така. По-висок от Кинкейд, облечен контешки от банкета, вървеше право към вратата на Марион Морган. Носеше бутилка шампанско и си тананикащ тихо „Тази нощ ще е горещо в старото градче“.
Доу чу думите на чикагската версия на песента главата си, когато затича безшумно, размахвайки палката си:
„Мисис Лиъри остави фенера в обора
и когато кравата го ритна,
смигна хитро и каза,
тази нощ ще е горещо в старото градче!
ОГЪН! ОГЪН! ОГЪН!“
***XXXIX ***
Преди Филип Доу да стигне до жертвата си, вратата на купето се отвори рязко. Жената трябваше да е стояла там, стиснала бравата и вслушана за любимия си. Бел й махна с бутилката шампанско. Нетърпеливата й усмивка угасна моментално и очите й блеснаха ядосано.
— Престън! Какво си…
— Внимавай! – изрева някой зад Доу.
Мъжът, чийто череп се канеше да разбие с оловната топка на палката си, се обърна рязко и Доу не видя жълти мустаци над устата, отворила се в пиянско объркване. Бутилката шампанско, която вдигна инстинктивно, отклони удара му. Тежката топка изсвистя на косъм от лицето на Марион Морган, натресе се във вратата на купето и разби здравото орехово дърво.
„Никакъв жълт мустак!“, помисли Доу. Не беше Айзък Бел. Вместо това Бел някак се бе озовал зад него. Именно той беше извикал предупредително. Убиецът се избута покрай свилия се до стената пиян мъж, за да го използва като щит.
Видя как детективът затича към него на пълна скорост. Издърпа револвера от колана си. Бел беше взел една трета от двайсет и пет метровия коридор и вадеше полуавтоматичен пистолет „Браунинг 2“ от смокинга си с плавна лекота. Доу вдигна тежкия си 45 калибров револвер, готов да се обзаложи, че оперативният на Ван Дори с лекия браунинг би могъл да улучи муха в окото от двайсет крачки.
Айзък Бел на свой ред видя мъж, чиито черти помнеше от един постер на издирван престъпник от Асоциацията на собствениците на мини. Филип Доу, убиец. Престън Уайтуей залитна на пътя му. Детективът задържа огъня.
— Долу! – извика му.
Доу дръпна спусъка колкото може по-бързо. Не можеше да пропусне. Бел запълваше тесния коридор като локомотив, забързай през тунел с един коловоз