Посети стария мъж същия следобед, докато Соарес беше долу на реката, за да извърши ежедневната си инспекция на стълбовете на моста. Кабинетът на Мауъри представляваше преоборудвано купе на специалния влак на Хенеси. Изненада се, като видя детектива.
— Мислех, че сте в болницата. Дори не носите превръзка.
— С превръзка боли повече, отколкото без нея.
— Заловихте ли типа, който ви простреля?
— Още не… Господин Мауъри, може ли да ви задам няколко въпроса?
— Моля.
— Сигурен съм, че можете да си представите колко широк е обхватът на разследването ни. Тъй че моля да ми простите, ако ви се стори, че ви засягам лично.
— Стреляйте в целта, господин Бел. На една и съща страна сме. Аз строя. Вие се грижите престъпникът да не разрушава построеното.
— Притеснява ме миналото на асистента ви – заяви Бел откровено.
Мауъри пъхна лулата в устата си и го изгледа намръщено.
— Когато реших да помогна на Ерик, момчето беше на петнайсет години и живееше на улицата.
Добронамерени хора ми казаха, че ще бръкне в джоба ми и ще ме халоса по главата. Отвърнах им това, което казвам и на вас: не вярвам в съществуването престъпна класа.
— Съгласен съм, че няма такова нещо като престъпна класа – каза Бел. – Но аз съм запознат с криминалния тип.
— Ерик си заслужи дипломирането – Мауъри сърдито. – Винаги, когато съм телеграфирал да му намеря работа, не ме е разочаровал. Хората в „Подводни стълбове и кесон Юниън“ са доволни от работата му. Всъщност, те вече го помолиха да остане с фирмата им, след като работата приключи. Бих казал, че младежът вече е прескочил най-лошото, не мислите ли?
— Предполагам, че ще ви липсва, ако остане с „Подводни стълбове и кесон Юниън“…
— Желая му успех в кариерата. Колкото до мен, връщам се на люлеещия си стол на верандата. Твърде стар съм, за да поддържам скоростта на Хенеси. Направих му услуга. И се радвам за това. Построихме чудесен мост. Озгуд Хенеси. Аз. И Ерик Соарес.
— Има нещо забавно, обаче – каза Бел. – Чух Джетро Уат, шефа на железопътната полиция, да повтаря наскоро една стара фраза: „Нищо не е невъзможно за „Южен Пасифик.“
— По-верни думи едва ли са казвали някога. Точно затова работата за „Южен Пасифик“ е целта на всеки младеж.
— Според Джетро това означава, че железницата прави всичко. Сама строи машините си, релсите и тунелите. И мостовете.
— Прочута е с това.
— Защо тогава наехте „Подводни стълбове и кесон Юниън“ да положат крепежните стълбове на моста ви?
— Работата по речни стълбове е специализирана област. Особено когато имаш сложни условия, каквито напираме тук. „Юниън“ са най-добрите в бизнеса. Захванали са Мисисипи. Ако можеш да построиш стълбове, които издържат на река Мисисипи, можеш да ги построиш навсякъде.
— Вие ли предложихте наемането на фирмата? Мауъри се поколеба.
— Сега като го споменахте… не е съвсем вярно. Първоначално бях склонен да оставя нашата компания да свърши работата. Но ми беше подхвърлено, че „Юниън“ може да се окаже по-разумен ход, защото геологията тук се оказа сложна… както ви споменах предната нощ. Натъкнахме се на предизвикателни условия на дъното на река Каскада, меко казано. Много по-неустойчиво е, отколкото може да очаква човек в тези планини.
— Ерик ли препоръча „Юниън“?
— Разбира се. Бях го пратил напред да извърши проучването. Познаваше речното дъно както познава „Юниън“. Защо ме питате всичко това?
Високият детектив погледна стария инженер в очите.
— Изглеждахте притеснен във вагона на господин Хенеси предната нощ след банкета. Преди това, докато бяхме в хижата, се взирахте дълго и упорито в стълбовете на моста.
Мауъри извърна поглед.
— Почти нищо не ви убягва, нали, господин Бел? Не ми хареса начинът, по който водата течеше около тях. Не можех да определя точно защо – все още не мога, – но просто изглеждаше не както трябва.
— Имате чувството, че нещо не е наред?
— Може би – призна с неохота Мауъри.
— Може би сте като мен в това отношение.
— В смисъл?
— Когато не ми достигат факти, ми се налага да заложа на инстинктите си. Например този, който ме простреля снощи, може да е бил крадец, който е проследил Престън Уайтуей на този влак с намерението да го удари по главата и да му вземе портфейла. Вярвам, че го разпознах като известен убиец. Но нямам твърди факти, за да кажа, че не е търсил просто лесни пари. Уайтуей видимо беше опиянен и следователно беззащитен. Облечен беше като богат джентълмен, който вероятно носи тлъста пачка в джоба си. След като „крадецът“ избяга, това са единствените ми факти. Но инстинктът ми подсказва, че е бил пратен, за да ме убие, но е объркал Уайтуей с мен. Понякога инстинктът помага да събереш две и две…