— Какво имате предвид с „разбирал си е от работата“?
Закръгленият служител на железниците напъха палци в жилетката си и обясни:
— Съществуват много начини да дерайлираш влак и всичките съм ги виждал. През осемдесетте, по време на големите стачки, бях машинист. Ако си спомняте, стачките бяха доста кървави… всъщност сте прекалено млад… Можете да се закълнете в думите ми, в онези дни си имахме работа с предостатъчно саботажи.
За хора като мен, решилите да останат на страната на железниците, да управляваш влак не беше лесна работа. Човек никога не знаеше кога стачниците ще решат да измъкнат релсите изпод краката ти.
— Как се дерайлира влак? – запита Бел.
— Можете да заложите динамит на релсите. Проблемът е, че трябва да се навъртате наблизо, за да запалите фитила. Можете да измайсторите закъснител, от будилник… това ще ви даде достатъчно време да се изтеглите, но ако влакът се движи със закъснение, динамитът ще избухне не когато трябва. Или залагате спусък така, че тежестта на локомотива да детонира взрива, само че такива устройства са ненадеждни и винаги съществува вероятността някой железопътен инспектор с ръчна дрезина да извади лош късмет и да се пренесе във вечността вместо влака. Друг начин е да извадите клиновете и да развиете болтовете от пластината, която придържа релсите една към друга, после прокарвате дълго метално въже през дупките за болтовете и когато влакът дойде, дърпате въжето с всички сили. Поредният проблем е, че ще имате нужда от помощта на неколцина силни мъже, които да успеят да поместят релсата. Освен това стоите на открито, държите въжето в ръце, когато влакът тръгне по земята. Този саботьор обаче е използвал кука… дявол да го вземе, по този начин и дете би се справило.
Началникът показа на Бел траверсата, по която се забелязваха следите, където лостът за вадене на клинове бе премазал дървото. След това му показа драскотините по последната релса, оставени от гаечния ключ.
— Измъкнал е клиновете и е освободил скобата, както ви казах. Открихме инструментите захвърлени надолу по насипа. При този завой е напълно възможно охлабената релса да се измести и сама. Но да е напълно сигурен, е затегнал кука към нея. Локомотивът се е закачил в куката и сам е изтръгнал релсата изпод колелата си. Дяволска работа.
— Що за човек би се справил толкова ефикасно?
— Ефикасно? – настръхна началникът.
— Току-що казахте, че си е разбирал от работата.
— Да, разбирам какво имате предвид. Ами възможно е да е работил в железниците. Може би дори да е бил по инженерната част. И ако съдя по онова, което чух за експлозията при Каскейд, със сигурност разбира едно друго от геология, след като е успял да накара и двата тунела да рухнат с помощта само на един заряд.
— Но мъртвият профсъюзен работник, когото сте открили, е бил електротехник.
— В такъв случай съучастниците му от профсъюза са го запознали по-подробно.
— Къде открихте тялото на профсъюзния работник?
Началникът посочи едно дърво на около петдесет-шейсет метра от тях. Експлозията на котела бе обрулила всичките листа и сега оголелите клони протягаха нокти към небето като ръка на скелет.
— Открихме него и бедния огняр на върха на онзи чинар.
Айзък Бел хвърли бегъл поглед към дървото. В джоба му беше докладът на Джеймс Дашууд за Уилям Райт. Беше дотам забележително подробен доклад, че младият Дашууд със сигурност щеше да получи одобрително „потупване по рамото“ и малко повишение следващия път, когато му се удадеше случай да го види. Само за осем часа Дашууд беше открил, че в Профсъюза на електротехниците Уилям Райт бе изпълнявал длъжността касиер. Приписваха му се заслуги за предотвратяване на стачки посредством тактически преговори, с което бе заслужил възхищението и на работници, и на работодатели. Освен това бе изпълня длъжността настоятел към Епископалната църква Светата троица в Санта Барбара. Според опечалената му сестра. Райт бе придружавал нейния син до Лос Анджелис, където момчето трябвало да започне работа във филмова лаборатория. Началникът на кантората на лабораторията бе потвърдил, че са очаквали пристигането на момчето същата сутрин, и бе съобщил на Дашууд, че стажантското място му е било предложно, защото той и Уилям Райт са принадлежали към тяхната шрайнерска* ложа. Дотук с предположението, че Саботьора е изгубил живота си по време на катастрофата. Убиецът все още беше на свобода и само един Господ знаеше къде ще нападне отново.
[* Също познати под названието „Древен арабски орден на благородниците на Мистичния олтар“ (sнrinе англ.) – организация за взаимопомощ, подразделение на Свободните масони, основана през 1870 г. в САЩ – Б.пр.]