— Интересно – каза Бел. – Много интересна идея. Трябва ли да знам нещо друго?
Детективите за момент обмислиха въпроса. Бел изчака търпеливо, като ги гледаше в очите. Заповедите за съдействие на Джетро Уат, дори и идващи от „едно много високо място“, едва ли се бяха просмукали чак до копоите по предните линии и едва ли оставаха в сила, когато детективите се сблъскваха лице в лице с високомерни следователи от агенция Ван Дорн като, например, Лари Сандърс. Внезапно Том Григс взе решение:
— Открихме това в ръката на Джак.
Извади измачкано парче хартия и го изглади с мръсни пръсти. На слънчевата светлина черните букви изпъкваха отчетливо.
ВДИГНЕТЕ СЕ
Разгорете пламъците на недоволството
Унищожете малцината избрани
За да заживее РАБОТНИКЪТ!
— Според мен не е била на Джак – каза Том. – Старецът не го биваше за радикалист.
— Изглежда – обясни Ед, – Джак е сграбчил парчето хартия, докато са се борели.
Том каза:
— Щеше да му свърши по-добра работа, ако беше сграбчил оръжието.
— По всичко личи – съгласи се Айзък Бел.
— Странно обаче, защо не го е направил…
— Какво имате предвид? – запита Бел. Том обясни:
— Имам предвид, че е нормално да допуснеш грешката, че Джак Дъглас прекарва времето си в дрямка до стрелката, защото беше на деветдесет и две години. Тъкмо миналата година двама младоци се бяха появили в Глендейл в търсене на лесна плячка. Извадили патлаци на Джак. Прострелял единия в рамото със старата кремъклийка, а сетне уцели другия в задника.
Ед се изкиска.
— Джак ми каза, че се размеквал. Навремето просто щял да ги убие и да ги скалпира. Аз пък казах: „Не си пропуснал с много, Джак. Продупчил си единия в рамото, а другия в задника.“ Но Джак рече: „Казах омекнал, не оглупял. Не пропуснах. Ударих ги точно там, където се прицелих. Доказателство, че на стари години съм станал малко по-благ.“ Така че който и да е видял сметка на Джак снощи, е знаел какво прави.
— Особено – прибави Том, – ако единственото, с което е разполагал, е било сабята. Джак би се усетил от километър разстояние. Ами че как някой със сабя може да надвие човек с пистолет?
— И аз се питах същото – отвърна Бел. – Благодаря ви, джентълмени. Изключително съм ви признателен.
— Той извади две от визитните си картички и им ги даде. – Ако някога имате нужда от услугите на агенция Ван Дорн, потърсете ме.
***
— Прав бях – каза Бел на Джоузеф Ван Дорн, когато Ван Дорн го повика в Сан Франциско. – Но не достатъчно прав. Този тип мисли дори още по-мащабно, отколкото смятах досега.
— Изглежда, си разбира от работата – произнесе Ван Дорн мрачно като ехо на началника на поддръжката от „Южен Пасифик”. – Направо тича в кръг около нас. Но как успява? Товарни влакове?
Бел отговори:
— Изпратил съм оперативни работници, които ще разпитат всеки бродяга из мишите им дупки на запад. Освен това разпитваме всеки началник-гара и продавач на билети, навсякъде, откъдето може да е минал или да си е купил билет за експреса.
Ван Дорн простена.
— С продавачите на билети ще бъде дори още по-трудно, отколкото с бродягите. По колко пътници казваше Хенеси, че превозват „Южен Пасифик“ годишно?
— Сто милиона – призна Бел.
*** VII ***
Когато Айзък Бел телефонира на Марион Морган, за да й съобщи, че разполага с един свободен час в Сан Франциско, преди да хване влака за Сакраменто, както и за да я попита дали би могла да излезе по-рано от работа, Марион отговори:
— Среща при часовника!
Големият часовник „Магнета“, първият часовник майка западно от Мисисипи, който бе пристигнал с параход, преминал покрай нос Хорн, вече беше известен, независимо, че го бяха инсталирали в хотел „Сейнт Франсис“ едва седмица по-рано. Богато орнаментираната виенска машинария властваше над фоайето на Пауъл Стрийт и твърде наподобяваше на обикновен часовник с махало, донякъде старомоден наглед по европейски маниер. В действителност обаче го задвижваше електричество, което на свой ред синхронизираше точното време за всички часовници в обширния хотел, надвиснал над Юниън Скуеър.
Хотелското фоайе беше обзаведено с гарнитури от столове и кушетки, подредени върху ориенталски килими. Пергаментовите и стъклените абажури на електрическите лампи хвърляха топла светлина, отразявана и умножавана от позлатени огледала. Въздухът ухаеше сладко на дърво и прясна боя. Осемнайсет месеца след опустошителните пожари вследствие на Голямото земетресение, което бе успяло да разруши интериора му, най-новият и най-големият хотел в Сан Франциско отново работеше със своите четиристотин и осемдесет стаи. Строеше се и ново крило, чието откриване беше планирано за идната пролет. Много бързо се беше превърнал в най-популярният хотел в града. Повечето столове и кушетки бяха заети от гости, които четяха вестници. Заглавията им крещяха с последните слухове за агитатори и чуждестранни радикалисти, отговорни за дерайлирането на пътническия влак в Глендейл.