Локомотивът, идващ срещу него, в крайна сметка не беше на същата линия, а на съседната. Което си беше огромно облекчение, докато не забеляза стрелката право напред.
Като се движеше с осемдесет километра в час, товарната платформа си проправи оглушително път през затворената стрелка, сякаш минаваше през слама, а не през стомана, и забърса странично локомотива теглещ след себе си върволица от празни вагони. Платформата подмина локомотива сред буря от искри и пропищя със скърцане покрай тендера и празните вагони, които се преобърнаха от релсите, сякаш невнимателно дете беше замахнало и ги бе помело с гневна ръка.
Ударът почти не забави горящата платформа. След като прескочи релсите, товарният вагон се заби в една дървена сграда, пълна с механици, поправящи локомотиви. Преди Дон Албърт дори да успее да си помисли да скочи от вагона, за да спаси живота си, някой отново изгаси светлините.
* * *
На пет километра на юг десният насип се срещаше с главната линия, откъдето релсите започваха да се издигат стръмно. Саботьора продължи да се изкачва по склона в продължение на още почти километър, докато не достигна мястото, където беше скрил платнена раница сред купчина борови трупи. Извади от раницата клещи котки за изкачване и ръкавици, прикрепи котките към ботушите си и зачака до един телеграфен стълб за първия влак с празни вагони, минаващ на редовни интервали в южна посока, за да бъде натоварен. Северното небе започваше да почервенява. Проследи удовлетворено как червенината стана още по-ярка, затъмнявайки светлинките на звездите. Точно както го беше планирал, товарната платформа бе подпалила пожар в лагера на работниците и ремонтните депа.
Никакъв влак не дойде. Уплаши се да не би ударът му да е бил прекалено успешен и да е предизвикал толкова бъркотия, че нито един товарен да не може да напусне депото. В такъв случай щеше да се окаже заклещен в края на линията без изход. Но накрая видя белия блясък от приближаващ се локомотивен фар. Сложи ръкавиците, качи се на телеграфния стълб и клъцна и четирите жици.
Скочи на земята, след като откъсна отбивката от останалата част на света и чу пухтенето на товарния влак 2-8-0 „Консолидейшън“. Наклонът го забави достатъчно, за да може да скочи в един открит вагон.
Загърна се в брезентовото палто, което извади от раницата и поспа, докато влакът спря за вода. Като наблюдаваше внимателно стрелочниците, се качи на един от телеграфните стълбове и сряза жиците. Отново поспа и се вдигна, за да среже още жици на следващата спирка за зареждане с вода. На разсъмване продължаваше да се люшка бавно на юг от главната линия във вмирисан на мулета вагон за добитък. Беше толкова студено, че виждаше парата от дъха си.
Стана предпазливо и огледа наоколо, докато влакът се тътреше по един завой. Увери се, че се намира в композиция от около петдесет празни вагона, по средата между бавен, но мощен локомотив отпред и избелял червен служебен отзад. Сниши се, преди железничарят да надникне от високия купол на служебния локомотив за периодичния оглед на влака. Само след няколко часа Саботьора щеше да скочи в Дънсмюър.
*** IX ***
Айзък Бел се събуди между тънките ленени чаршафи и разбра, че специалният влак на Лилиан е отбит на страничен коловоз, за да може по линията да премине празна товарна композиция. От прозореца на спалното купе му се стори, че е попаднал в най-затънтеното място на света. Единственият признак на цивилизация беше разровеният коларски път покрай релсите. Студен вятър пердашеше по просеката в горите и вдигаше сива смесица от ситна пръст и въглищен прах.
Облече се бързо. Това беше четвъртото отбиване след Сакраменто, въпреки хвалбите на Лилиан за чисти трасета. Единственият път, когато Бел се беше возил на специален влак, който спираше толкова често, беше след Голямото земетресение, когато даваха път на бързащите композиции, които носеха помощи за поразения град. Това, че пътническите и неприкосновените специални влакове трябваше да се кланят на товарните, беше сурово напомняне за критичната важност на отсечката Каскейд за бъдещето на „Южен Пасифик.
Тръгна към багажния вагон, където бе прекарал половината нощ, за да види дали телеграфистът не беше получил нови съобщения от Арчи Абът. В последната си телеграма Арчи му бе съобщил да не си прави труда да спира в Дънсмюър, тъй като проучванията му сред работниците не били довели до резултат. Специалният влак беше прелетял през оживените депа и работническия лагер след тях, спирайки само колкото да зареди въглища и вода.