Джеймс, икономът на влака, облечен в снежнобяла униформа, видя профучалия покрай кухненското отделение Бел и забърза след него с чаша кафе и строга лекция за важността на закуската за човек, работил цялата нощ. Една закуска би дошла добре. Но преди Бел да успее да приеме, Барет, началник и телеграфист, стана от телеграфния си ключ със съобщение, изписано с изрядния му калиграфски почерк. Изражението му беше мрачно.
— Току-що пристигна, господин Бел.
Не беше от Арчи, а от самия Озгуд Хенеси:
САБОТЬОРИ ДВИЖАТ ВЛАК БЕГЛЕЦ И ПРЕКЪСВАТ ТЕЛЕГРАФА. СТОП. НАЧАЛНО ДЕПО В ХАОС. СТОП. РАЗШИРИТЕЛНО ДЕПО В ПЛАМЪЦИ. СТОП. РАБОТНИЦИТЕ ТЕРОРИЗИРАНИ.
Айзък Бел стисна рамото на Барет толкова силно, че го накара да изохка.
— Колко време е необходимо на един товарен влак да стигне от началната гара до тук?
— Осем до десет часа.
— Празният товарен, който мина току-що. След беглеца ли е напуснал гарата?
Барет погледна джобния си часовник.
— Не, сър. Трябва отдавна да е потеглил оттам.
— Тоест всички товарни влакове, потеглили след нападението, са все още някъде по линията пред нас.
— Няма къде другаде да бъдат. По целия път коловозът е единичен.
— Значи е в капан!
Саботьора беше направил фатална грешка. Пзволил си беше да се набута в края на линия с един коловоз, която преминаваше през гориста местност оставяйки си по този начин само един изход. От Бел се искаше само да го прихване. Но трябваше да го изненада, преди да е успял да скочи от влака и да избяга в горите.
— Подкарайте влака си. Ще го блокираме.
— Не можем да тръгнем. Отбити сме. Можем да се ударим челно в някой товарен, който пътува на юг.
Детективът посочи телеграфния ключ.
— Провери колко влака има между нас и началната гара.
Барет седна зад ключа и заизпраща бавно.
— Ръката ми е малко мудна – извини се той. – От доста време не съм го правил за препитание.
Бел закрачи нервно напред-назад в тесния багажен вагон, докато ключът тракаше морзовата азбука. Повечето свободно пространство се намираше около телеграфното бюро. Зад него имаше тесен проход между струпаните сандъци и кутии с провизии, скъсен от вързания под брезента пакард „Сив вълк” на Лилиан. Беше показала колата на Бел предната нощ, напомняйки му с гордост нещо, което мъж като него, който обичаше скоростта, вече знаеше: великолепният състезателен модел непрекъснато чупеше рекорди в Дейтона бийч.
Барет вдигна притеснено глава от ключа си. Хладната решимост, изписана на лицето на Бел, беше сурова като ледения блясък в сините му очи.
— Сър, диспечерът в Уийд казва, че знае за един товарен, който кара на пълна скорост отгоре по линията. Напуснал началната гара след злополуката.
— Какво значи „знае“. Има ли други влакове на пътя?
— Жиците на север са били откъснати на две места през нощта. Диспечерът не може да знае със сигурност какво се е движило там, докато връзката е била изключена. Нямаме никаква защита, докато жиците не се оправят. Ето защо по никой начин не можем да си позволим да излезем на главната линия.
„Разбира се.“ Бел закипя вътрешно. При всяко спиране на товарния влак за вода, Саботьора се беше качвал на най-близкия стълб и бе срязвал телеграфните жици, разстройвайки цялата система, за да улесни бягството си.
— Господин Бел, бих искал да ви помогна, но не мога да изложа на опасност живота на хората, защото не знам какво идва от следващия завой на пътя.
Умът на Айзък Бел заработи трескаво. Саботьора щеше да види пушека от локомотива им няколко километра, преди да е видял самия влак. Дори Бел да спреше влака им, за да блокира главната линия, престъпникът щеше да надуши, че става нещо нередно, щом влакът му спреше. Достатъчно време, за да избяга. Тук, на юг от веригата на Каскейд, теренът беше по-полегат, не толкова планински, колкото нагоре по линията, така че човек лесно можеше да изчезне в горите и да се измъкне.
— След колко време ще премине товарният?
— По-малко от час.
Бел посочи властно към автомобила на Лилиан.
— Разтоварете това.
— Но мис Лилиан…
— Веднага!
Влаковият екип хлъзна страничната врата на багажния вагон. Спуснаха рампа и изтъркаляха по нея пакърда на коларския път до линията. Застанала леко на широките си армирани колела, откритата кола едва стигаше до кръста на детектива. Елегантен сив метален обтекател, покриващ мотора й, оформяше изострена муцуна. Зад обтекателя имаше волан пейка с кожен гръб и почти нищо друго. Пилотската кабина беше открита. Под нея, от двете страни на шасито, в седем хоризонтални реда бяха подредени лъскави медни тръби, които служеха за радиатор, който да охлажда мощния четири цилиндров мотор.