Трябваше да стигне до служебния, да се докопа до една от страничните стълби и да скочи, преди състезателната кола да загуби скорост и да изостане. На една кола дължина напред видя телеграфен стълб, поставен по-близо до релсата от другите. Нямаше място да се промъкне между него и влака.
*** X ***
Бел ускори машината, сграбчи с дясната си ръка стълбата на служебния вагон и скочи.
Пръстите му се хлъзнаха на студената желязна стъпенка. Чу как пакарда се натресе в телеграфния стълб зад него. Люшна се бясно, увиснал на една ръка, зърна за миг „Сивия вълк” да се търкаля надолу по насипа и се забори с всичка сила да избегне същата съдба. Но ръката му все едно, че се беше откъснала от рамото. Болката го прониза от китката нагоре като огън. Колкото и да се мъчеше да се задържи, не можеше да спре отварянето на пръстите.
Падна. Щом ботушите му изтупаха на чакъла, улови най-ниската стъпенка с лявата си ръка. Ботушите му се повлякоха по камъните, подлагайки на изпитание хватката му. След това се вкопчи с две ръце в стълбата, сви нагоре краката си на стегнато кълбо и се закатери на ръце, докато успя да стъпи с единия крак на стъпенката и се метна през перилото на задната платформа на служебния вагон.
Бутна задната врата и с един бърз поглед обхвана вътрешността на вагона. Видя някакъв спирач да разбърква котле с миризлива яхния върху тумбестата печка с дърва. Имаше два шкафа за инструменти, сандъци от двете страни с капаци на панти, служещи едновременно за пейки и нарове, тоалетна и бюро, затрупано с товарителници. Една стълба водеше към купола – вранското гнездо на влака, където екипажът можеше да оглежда низа товарни вагони, които караха и да комуникира с флаг и фенер с локомотива.
Спирачът скочи от мястото си, когато вратата се блъсна в стената. Обърна се рязко от печката, опулил очи.
— Откъде дойде, по дяволите?
— Бел. Следовател на Ван Дорн. Къде е началникът на влака ви?
— Отиде при локомотива, докато зареждахме вода. Ван Дорн, казваш? Детективите?
Бел вече се качваше по стълбата към купола, откъдето можеше да види изпъналите се напред вагони.
— Вземи си флага! Сигнализирай на машиниста да спре влака. В един от товарните вагони се вози саботьор.
Детективът се подпря на рафта пред прозорците и загледа напрегнато. Петдесет товарни вагона се изпъваха между него и бълващия дим локомотив. Не видя никого на покривите на покритите вагони, които затулваха гледката му към ниските платформи.
Спирачът се качи до него с флага. Миризмата на яхнията беше още по-лоша във високия купол. А може би просто железничарят не беше се къпал скоро.
— Видял ли си някой, за когото ти се е сторило, че се промъква тайно? – попита го Бел.
— Само един стар бачкатор. Твърде окуцял, за да ходи пеш. Сърце не ми даде да изхвърля горкия проклетник.
— Къде е той?
— Някъде в средата на влака. Виждаш ли онзи зелен вагон? Старецът се возеше в багажния точно пред него.
— Спри влака.
Спирачът изкара флага през страничния прозорец и замаха енергично. След няколко минути от локомотивната кабина му отговориха.
— Онова е началникът. Вижда ни.
— Размахай флага.
Пухтенето на локомотива забави. Бел усети как изстъргаха челюстите на спирачките. Вагоните се заблъскаха един в друг, запълвайки хлабината, причинена от спирането на влака. Наблюдаваше напрегнато покривите на покритите вагони.
— Веднага щом спре, искам да изтичаш напред и да провериш всеки вагон. Не се намесвай. Само извикай, ако видиш някого и се разкарай настрана. Ще те убие на място, щом те види.
— Не мога.
— Защо?
— Когато спрем, трябва да пратим назад човек. В случай, че след нас идва влак, трябва да му махна да спре. Телеграфът днес е прецакан.
— Не и преди да провериш всеки вагон – каза Бел и извади колта от палтото си.
Спирачът слезе от купола. Скочи от задната платформа на линията и затича покрай влака, като се спираше при всеки вагон. Машинистът наду свирката си, искайки обяснение. Бел наблюдаваше покривите и се местеше наляво и надясно, за да види по-добре.
Саботьора лежеше на гръб в дъсчен сандък на по-малко от десет стъпки от стълбата на купола, стиснал нож в едната си ръка и пистолет в другата. През цялата нощ се бе опасявал, че с пускането на товарната платформа се е поставил в опасност, заклещен толкова далече по линията. Уплашен, че железопътната полиция, подтикната от детективите на Ван Дорн, ще блокира и ще претърси грижливо влака, преди да стигне до Уийк или Дънсмюър, беше предприел решителен ход. При последното спиране за вода беше изтичал назад до служебния вагон и се бе проврял вътре, докато влаковият екип беше зает със зареждането на локомотива и проверката на втулките под шаситата на вагоните.