— Когато се върнах да си взема втората половина от парите, го намерих на горния етаж, в една от стаите, които дават под наем.
— Намерил си го? В какъв смисъл, мъртъв?
— Срязано гърло. Страх ме беше да го кажа – щяха и това да ми лепнат.
— Срязано гърло? – настоя Бел. – Или промушен? Джейк прокара длан през изтънялата си коса.
— Промушен, предполагам.
— Видя ли нож?
— Не.
— Целият ли беше промушен? Раната излизаше ли отзад на врата му?
— Не се задържах да го огледам добре, господин Бел. Както казах, знаех, че ще ме обвинят.
— Идете там – каза Бел на Кисли и Фултън. – шериф, би ли пратил доктор? Ако може да прецени какво го е убило и от колко време е мъртъв.
— Ти къде ще си, Айзък?
Поредната задънена улица, помисли Бел. Саботьора не беше просто късметлия, сам си правеше късмета.
— На гарата – отвърна без много надежда. – Ще видя дали някой касиер не му е продавал билет оттук.
Взе копия на рисунката на дървосекача и отиде до Юниън Депо, двуетажно здание с много фронтони и висока часовникова кула, и разпита касиерите. След това, возен във форд от служител на железопътната полиция през обкръжените с дървета квартали от едноетажни къщи с ажурна дърворезба, посети домовете на касиерите и контрольорите, които не бяха на работа в този ден. Бел показа рисунката на всеки, а ако човекът не познаеше лицето, му показваше променен вариант с брада. Никой не позна и двете лица.
Как се беше измъкнал Саботьора от Огдън? – зачуди се Бел.
Отговорът бе лесен. Градът се обслужваше от девет различни железопътни линии. Стотици, ако не и хиляди пътници преминаваха през него всеки ден. Саботьора трябваше вече да е разбрал, че агенция Ван Дорн го издирва. Което означаваше, че щеше да избира обектите си по-грижливо от гледна точка на бягството си.
Бел нареди на агентите на Ван Дорн в офиса в Огдън да покрият хотелите заради нищожния шанс Саботьора да се е задържал в града. Нито един администратор не разпозна и двете рисунки. В „Брум“, скъп триетажен тухлен хотел, на собственика на магазина за пури му се стори, че май е обслужвал клиент, който приличал на рисунката с брадата. Сервитьорка в салона за сладолед помнеше мъж, който приличал на гладко избръснатата версия. Запечатал се беше в ума й заради големия му чар. Но го беше видяла само веднъж, преди три дни.
Кисли и Фултън се събраха с Бел в спартанския офис на Ван Дорн, една голяма стая от задната страна на Двайсет и пета улица, която отпред представляваше широк булевард, раздвоен от трамвайна линия. Частта от улицата, където се обслужваха нуждите на пътниците, които ползваха гарата, бе обградена с ресторанти, шивашки ателиета, бръснарници, кранчета за сода, салони за сладолед и китайска пералня, всички засенчени с цветни сенници. От страната на Ван Дорн бяха кръчмите, къщи за стаи под наем, хазартни казина и хотели срещу курвенските бардаци.
Офисът беше с гол под, остаряла мебелировка и единичен прозорец. Украсата се състоеше от постери на издирвани престъпници, като най-новите бяха наскоро разпечатаните версии на рисунката на дървосекача на Саботьора, със и без брада, разпознат от билетния продавач с острия поглед на „Южен Пасифик“ в Сакраменто.
Кисли и Фултън си бяха възвърнали духа, макар че Фултън изглеждаше уморен.
— Шефът явно не си харчи парите за офисно обзавеждане в Огдън – каза Уоли.
— Или за мебели – добави Мак. – Бюрото все едно, че е дошло с керван талиги.
— Може би районът е привлекателен, на една плюнка разстояние е от Юниън Депо.
— И плюят, на нашия тротоар.
Продължавайки разговора в неподражаемия стил „Уебър и Фийлдс“, двамата отидоха до прозореца посочиха пълния с хора тротоар долу.
— Оцени гения на господин Ван Дорн. Гледката от този прозорец може да се използва за обучение на начинаещи детективи в естеството на престъплението в цялото му разнообразие.
— Ела тука, млади Айзък, погледай съседните ни кръчми, бардаци и вертепи за дрога. Виж потенциалните клиенти долу как си печелят пиене или жена с просия. Или ако не успеят да изпросят благотворителност, колят граждани в оная задна уличка.
— Виж оня мустакат келеш там, как мами наивниците с игра на „тука има, тука няма“ на сгъваемата маса.
— И ония отрудени миньори без работа, в дрипите. Правят се, че спят на паважа пред бара, а всъщност дебнат да пребъркат някой пияница.
— От колко време се оказа, че е умрял? – попита ги Бел.
— Повече от половин ден, според доктора. Прав беше за мушкането. Тясно острие през врата. Също като Уиш и здравеняка в Грендейл.
— Значи ако Саботьора го е убил, не може да е напуснал Огдън преди вчера вечерта. Но никой не го е видял да купува билет.