— Много товарни влакове идват и заминават – подхвърли Уоли.
— Покрива твърде големи разстояния, за да разчита на нередовните пътувания на товарните – каза Мак – Може би използва и двете, според ситуацията – предположи Уоли.
— Кой беше убитият? – запита Бел.
— Местна кримка, според шерифа. Нещо като Брончо Били на живо – главния ни заподозрян… съжалявам, Айзък, не можах да се сдържа. – Фултън кимна към постера с издирвания.
— Продължавай така и няма да се сдържа да помоля Ван Дорн да командирова Уебър и Фийлдс в Аляска.
— … Заподозрян в обръщане на дилижанс горе в планините миналия август. Железопътните ченгета го хванали при обир на заплатите за една медна мина в Юга преди десет години. Издал партньорите си за по-лека присъда. Изглежда е познавал Джейк Дън от затвора.
Бел поклати глава отвратен.
— Саботьора не само наема работна ръка, но наема престъпници, които да наемат работна ръка. Може да удари навсякъде на континента.
На вратата се почука плахо. Детективите присвиха очи към появилия се на прага притеснен младеж в омачкан широк костюм. Държеше евтин куфар в едната ръка и бомбето си в другата.
— Господин Бел, сър?
Айзък Бел разпозна младия Джеймс Дашууд от офиса в Сан Франциско – начинаещият детектив, свършил толкова съвестна работа в доказване невинността на човека от профсъюзите, убит при аварията на експрес „Коустлайн“.
— Хайде влизай, Джеймс. Запознай се с Уебър и Фийлдс, най-старите детективи в Америка.
— Приятно ми е, господин Уебър. Господин Фийлдс.
— Аз съм Уебър – обясни Мак. – Той е Фийлдс
— Извинете, сър.
— Какво правиш тук, Джеймс? – запита Бел.
— Господин Бронсън ме прати с това, сър. Каза да взема експреса и да изпреваря пощата.
Стажантът връчи на Бел кафяв хартиен плик. Вътре имаше друг плик, адресиран до него с печатни букви с молив, на вниманието на офиса в Сан Франциско Бронсън беше драснал бележка на него: „Отворих го, вместо да чакам. Добре, че го направих. Изглежда те е нарочил.“
Бел отвори адресирания до него плик. От него извади предната корица на нов брой на списание „Харпърс Уикли.“ Карикатура от Уилям Алън Роджърс изобразяваше Озгуд Хенеси с висока копринена шапка на магнат, яхнал локомотив, обозначен като „Железница „Южен Пасифик“. Хенеси теглеше влак, надписан „Централна Железница Ню Джърси“ към Ню Йорк Сити. Влакът бе нарисуван да прилича на гърчещ се октопод. Ръчно, с черен молив, през карикатурата бе изписан въпросът: „Може ли дългата ръка на саботьора да стигне по-далече от пипалото на Озгуд?“
— Какво по дяволите е това? – попита Уоли.
— Ръкавица – отвърна Бел. – Предизвиква ни.
— И ни натрива носовете – рече Мак.
— Мак е прав – съгласи се Уоли. – Не бих си размътвал главата да го приемам лично, Айзък.
— Списанието също е вътре – каза Дашууд. – Господин Бронсън каза, че ще е добре да го прочетете, господин Бел.
Едва сдържайки яда си, Бел прегледа набързо първата страница. „Харпърс“, наричащ себе си „Списанието на цивилизацията“, страстно описваше „грабителската политика“ на железопътните монополи. Този брой бе посветил статия на амбициите на Озгуд Хенеси. Хенеси, изглежда, тайно бе придобил „почти доминиращ дял“ в „Железен път Балтимор & Охайо“. „Б & О“ вече държаха, съвместно с Илинойс Сентръл – в която Хенеси притежаваше голям пакет – контролен пакет акции в железница „Рийдинг“. „Рийдинг“ контролираше централния железен път на Ню Джърси, което даваше на Хенеси достъп до апетитния окръг Ню Йорк.
— Какво означава това? – запита Джеймс.
— Означава – отвърна мрачно Айзък Бел, – че Саботьора може да атакува интересите на Хенеси директно в Ню Йорк Сити.
— Всяка влакова катастрофа, която причини в Ню Йорк – обясни Мак Фултън, – ще удари „Южен Пасифик“ по-тежко от всяко нападение в Калифорния.
— След като Ню Йорк е най-големият град в страната – добави Уоли Кисли.
Бел погледна часовника си.
— Имам време да хвана „Овърленд Лимитид“. Пратете багажа ми в клуб „Йейл“ в Ню Йорк Сити.
Тръгна към вратата, като стреляше заповеди в движение.
— Пуснете телеграма до Арчи Абът! Кажете му да се срещне с мен в Ню Йорк. И на Ърв Арлън, и му кажете да покрие железопътните депа в Джърси Сити. И на Еди Едуардс също. Той ги познава. Разби бандата „Лава Бед“, която обираше експресни вагони на кейовете. Двамата довършете тук, вижте да не би още да е в Огдън – в което се съмнявам – и разберете накъде е заминал.
— В Ню Йорк е, поне според това. – Уоли впи „Харпърс Уикли“ и цитира от статията: „Свята земя, където всички собственици на железопътни линии мечтаят да направят поклонение.“