Челото на влака излезе от сянката, хвърляна от гаровата сграда и той видя, че наблюдаващият перона мъж имаше светла коса, която блестеше като злато на светлината на залязващото слънце. Което означаваше, както бе подозирал, че въпросният ловец бе самият детектив Айзък Бел.
Без колебание стисна здраво дръжката и стъпи на последната платформа на влака. От този отворен вестибюл влезе в салона за отдих. Затвори вратата зад себе си, за да спре пушека и шума, и се наслади за миг на тишината и покоя на първокласния трансконтинентален експрес, украсен с тежки корнизи, лъскави дървени панели, огледала и дебел килим на пода. Стюарди разнасяха напитки на сребърни подноси на пътниците, отпуснати в удобните си кресла. Тези, които вдигнаха глави от вестниците си и прекъснаха приглушените си разговори, поздравиха добре облечения закъснял пътник със свойски кимвания като събратя от клуба.
Кондукторът помрачи настроението. С кремъчно твърд поглед, стегната уста и в безукорна униформа от лъскавата козирка, та чак до обувките, човекът беше властен, отривист и подозрителен като всички кондуктори по света.
— Билетите, господа! Билетите от Огдън.
Саботьора размаха под носа му железопътния си пропуск.
Очите на кондуктора се разшириха, като прочете името на пропуска и поздрави новия си пътник с голяма почтителност.
— Добре дошли на борда, сър.
ПРИВИЛЕГИРОВАНОТО
МАЛЦИНСТВО
*** XV ***
14 октомври, 19о7 г.
На изток в експрес „Овърленд“
— Заведете ме в купето ми веднага!
Айзък Бел щеше да затича към края на влака, за да види кой се беше качил в последната минута, а Саботьора възнамеряваше да се изправи срещу детектива в избран от самия него момент.
Кондукторът, сервилен като дворцов лакей, обслужващ принц в хермелинов халат, го поведе по луксозния коридор с широки прозорци до просторно купе в средата на вагон, където возенето беше най-плавно.
— Влез! Затвори вратата!
Частният апартамент, резервиран за специалните гости на компанията, беше пищно обзаведен с ръчно резбована дървена мебел и релефен кожен таван. Включваше дневна, спален отсек и собствена баня е мраморна вана и бански принадлежности от чисто сребро. Саботьора хвърли чантата си „Гладстън“ на леглото.
— Червените килими опънати ли са, или седят прибрани? – запита. Имаше предвид дали на влака има и други важни особи. Зададе въпроса с поверителна усмивка и пъхна златна монета в ръката на кондуктора.
Никой гост на железопътна компания „Южен Пасифик“ не беше длъжен да дава бакшиш, за да си осигури грижливо отношение и сервилно обслужване. Но кондукторът на един трансконтинентален влак, както и икономът на някой атлантически лайнер, може да бъде полезен съюзник и източник на вътрешна информация за влиятелните пасажери, пътуващи през страната. Съчетанието между престорена сърдечност и хладния кеш беше вложение, което в голяма степен щеше да се отплати. Така и стана, след като кондукторът отговори с охота:
— Господин Джак Томас, президент на Първа национална банка. Качи се в Оукланд с господин Брус Пейн, сър.
— Петролният адвокат?
— Да, сър. Господин Пейн и господин Томас са много близки, както можете да си представите.
— Парите и петролният закон създават близки приятелства. – Саботьора се усмихна, окуражавайки кондуктора да продължи.
— Съдия Конгдън и полковник Блум, джентълмена във въглищния бизнес, се возят с нас от Сакраменто.
Саботьора кимна. Съдия Джеймс Конгдън се беше съюзил с Дж. П. Морган, за да изкупят стоманения тръст на Андрю Карнеги. Кенет Блум притежаваше въглищата в партньорство с „Железопътна линия Пенсилвания“.
— И господин Мозер от Провидънс, фабрикантът, чийто син заседава в сената, сър.
— Важна клечка. Интересите на баща му в текстила са в добри ръце.
Кондукторът засия, щастлив от близостта на такива знаменити плутократи.
— Убеден съм, че ще се поласкаят, ако се присъедините към тях за вечеря.
— Ще видя как ще се чувствам – отвърна той небрежно и добави с едва доловимо намигване: – Да се чува нещо за малка игра на карти?
— Да, сър. Покер след вечеря в апартамента на съдия Конгдън.
— А кой друг е на влака?
Кондукторът изреди няколко имена на едри търговци на добитък, западни минни магнати и обичайното допълнение представители на компанията. След това сниши глас и сподели:
— Има един детектив на Ван Дори, който се качи в Огдън малко преди вас, сър.
— Детектив ли? Звучи интригуващо. Засече ли името му?