— Хрумна ми, че двете ръце сервиз бяха блъф, съдия.
— Двете? Не мисля.
— Аз определено не блъфирах – каза Кинкейд. — Имах си много хубав флош купи.
Обърна картите си и ги разреди с лице нагоре, за да ги видят всички.
— Боже всемогъщи, сенаторе! – възкликна Пейн.
— Осем, девет, десет, вале и поп. Почти пълен кент флош. Трябваше да вдигнете с това, по дяволите.
— Почти е ключовата дума – рече Блум. – И напомняне, че кент флош са по-редки от кокоши зъби.
— Много бих искал да видя вашите карти, господин Бел – каза Кинкейд.
— Не платихте, за да ги видите – отвърна Бел.
— Аз ще платя – заяви Конгдън.
— Моля сър?
— Ще е достатъчно ли, ако платя сто хиляди долара, за да докажа, че имахте висока тройка и след това изтеглихте чифт, за да направите фул? Който щеше да бие флоша на сенатора и моя скромен кент.
— Няма бас – отвърна Бел. – Един мой стар приятел често казваше, че един блъф трябва да ги държи в напрежение.
— Точно както мислех – каза Конгдън. – Няма да приемете баса, защото съм прав. Имахте късмет и изтеглихте още един чифт.
— Ако така ви харесва да вярвате, съдия, и двамата ще се приберем у дома щастливи.
— По дяволите! – каза стоманеният магнат. – Ще го направя двеста хиляди. Просто ми покажете ръката си.
Бел обърна картите си.
— Същият приятел казваше да ги показваш от време на време, за да ги объркаш. Бяхте прав за тройката.
Стоманеният магнат зяпна.
— Проклет да съм. Три самотни дами. Все пак блъфирахте. Имахте само тройка. Щях да ви бия с моята кент. Макар че твоят флош щеше да ме бие, Чарли. Ако господин Бел не беше преметнал и двама ни. Чарлз Кинкейд избухна:
— Заложихте половин милион долара на три въшливи дами?
— Пристрастен съм към дамите – отвърна Айзък Бел. – Винаги съм бил.
Кинкейд се пресегна и докосна дамите, сякаш не можеше да повярва на очите си.
— Ще трябва да уредя трансвера на сумата, когато се върна във Вашингтон – каза вдървено.
— Не се притеснявайте – отвърна Бел великодушно. – И на мен щеше да ми се наложи същото.
— Къде трябва да пратя чека си?
— Ще бъда в клуб „Йейл“ в Ню Йорк Сити.
— Синко – Каза Конгдън, докато пишеше чек, за чието покритие не му се налагаше да прави трансвер, – определено си плати билета за влака.
— Билета за влака, по дяволите – възкликна Блум. – Би могъл да купи целия влак.
— Продадено! – Бел се засмя. – Заповядайте в салона ми, господа. Питиетата са от мен, може би и хапка късна вечеря. От толкова много блъфиране огладнях.
Докато ги водеше към задната част на влака се запита защо беше пасувал сенатор Кинкейд. Беше напълно правилен ход, вероятно, но след пасуването на Конгдън беше доста по-предпазливо от играта на Кинкейд през цялата нощ, което бе озадачаващо. Създаваше впечатлението, че едва ли не Кинкейд се беше правил в началото на по-голям глупак, отколкото бе в действителност. И какво беше всичкото онова дърдорене за огромните рискове, поемани от Озгуд Хенеси? Определено не беше подобрил позициите на благодетеля си пред банкерите.
Поръча шампанско за всички в салона и помоли стюардите да сервират късна вечеря. Кинкейд заяви, че може да остане само за една бърза чаша. Каза, че бил уморен. Но остави Бел да му налее втора чаша шампанско, след това хапна малко стек и яйца, и като че ли преодоля разочарованието си на игралната маса. Играчите се смесиха с другите пътници, отбили се за нощно питие. Оформяха се малки групи, разпадаха се и възникваха други. Случката с трите дами се повтаряше и преповтаряше. След като тълпата се разреди Айзък Бел се озова отново насаме с Кен Блум, Конгдън и сенатор Кинкейд, който подхвърли:
— Разбирам, че сте показвали на влаковия екип листовка с издирвано лице.
— Рисунка на мъж, когото разследваме – отвърна Бел.
— Покажете ни го! – каза Блум. – Може да сме го виждали.
Бел извади една рисунка от сакото си, избута блюдата настрани и я изпъна на масата.
Блум хвърли поглед.
— Това е актьорът! В „Големият влаков обир“.
— Наистина ли е актьорът? – попита Кинкейд.
— Не. Но има прилика с Брончо Били Андерсън.
Кинкейд прокара пръсти по скицата.
— Мисля, че прилича на мен.
— Арестувайте този човек! – засмя се Кен Блум
— Наистина прилича – съгласи се Конгдън. – Донякъде. Този тип има изсечени черти. Сенаторът също. Вижте трапчинката на брадичката му. И ти имаш такава, Чарлз. Чувал съм доста проклети глупави жени във Вашингтон да кудкудякат като кокошки, че приличаш на звезда от театъра.
— Ушите ми не са толкова големи, нали?
— Не са.
— Слава Богу – каза Кинкейд – Инак не мога да бъда театрална звезда, ако съм с големи уши.