Бел се засмя.
— Шефът не каза: „Не арестувайте грозни мутри.“
Обзет от любопитство, вдигна очи от рисунката към сенатора и обратно. Имаше прилика във високото чело. Ушите определено бяха различни. И заподозреният, както и сенаторът имаха интелигентни лица със силни черти. Същото можеше да се каже за много мъже, както бе изтъкнал Джоузеф Ван Дорн. Голямото различие между сенатора и заподозрения, освен в големината на ушите, беше пронизващият поглед. Мъжът, който бе ударил с лост дървосекача, беше по-твърд и целеустремен. Едва ли бе изненадващо, че нападнатият дървосекач го бе преценил като напрегнат. Но у Кинкейд като че ли липсваше целеустременост. Дори в кулминацията на двубоя им в залагането Кинкейд му беше направил впечатление на примирен и отстъпчив човек, по-скоро слугата на могъщия, отколкото един от могъщите. Въпреки че Бел се беше зачудил преди малко дали глупавата игра на Кинкейд не беше преструвка.
— Е – каза сенаторът. – Ако видим този тип, ще ви го заловим.
— Ако го видите, стойте настрана и повикайте подкрепление – отвърна строго Бел. – Опасен е.
— Добре, аз си лягам. Дълъг ден беше. Лека нощ, господин Бел – каза Кинкейд сърдечно. Играта на карти с вас беше интересна.
— И скъпа – добави съдия Конгдън. – Какво ще правите с цялата тази печалба, господин Бел?
— Ще купя хубава къща на годеницата си.
— Къде?
— В Сан Франциско. На Ноб Хил.
— Че колко от къщите там оцеляха от земетресението?
— Тази, за която мисля, беше построена да устой четири хиляди години. Единственият проблем е, че може да има призраци за годеницата ми. Беше на бившия й работодател, който се оказа извратен банков обирджия и убиец.
— Според опита ми – изсмя се Конгдън, – най-добрият начин да накараш една жена да се чувства комфортно в къщата на предишна жена, е да й връчиш пръчка динамит и да й кажеш да се позабавлява с предекорирането. Правил съм го многократно. Действа като магия. Това би могло да се приложи и за бивши работодатели.
Чарлз Кинкейд стана и пожела лека нощ на всички. След това попита небрежно, почти насмешливо:
— А какво стана с извратения банков обирджия и убиец?
Айзък Бел го погледна в очите, докато сенаторът наведе поглед. Едва тогава високият детектив отвърна:
— Вкарах го в гроба, сенаторе. Никога повече няма да нарани други.
Кинкейд реагира със сърдечен смях.
— Прочутото мото на Ван Дорн: „Никога не се предаваме“.
— Никога.
Сенатор Кинкейд, съдия Конгдън и останалите се изнесоха да си лягат, с което в салона останаха само Бел и Кен Блум. Половин час по-късно влакът започна да забавя. Тук-таме в тъмната нощ проблясваше светлина. Очертаха се предградията на град Роулинс. „Овърленд Лимитид“ запълзя по смътно осветените улици.
Саботьора прецени скоростта на влака от платформата на вагона „Пулман”, където беше купето. Скицата на Бел го беше потресла много повече от огромните му загуби на покер. Парите не значеха нищо в дългосрочен план, защото скоро щеше да стане по-богат от Конгдън, Блум и Мозер взети заедно. Но рисунката представляваше рядка проява на лош късмет. Някой беше видял лицето му и го беше описал на художник. За щастие бяха сбъркали с ушите му. И слава на Бога За приликата с кинозвезда. Но не можеше да разчита, че тези щастливи пропуски щяха да заблуждават дълго Айзък Бел.
Скочи от забавящия вагон и тръгна да проучи тъмните улици. Трябваше да действа бързо. Спирането по разписание продължаваше едва трийсет минути, а не познаваше Роулинс. Но в планировката на железопътните градчета имаше шаблон, а и вярваше, че късметът, който бе вървял срещу него през нощта, отново щеше да се обърне в негова полза. Първо, Айзък Бел беше свалил гарда. Детективът беше възбуден от огромната си печалба на карти. А вероятно сред телеграфните съобщения, чакащи на гарата, щеше да има трагична новина от Огдън, която щеше да го изненада напълно.
След няколко минути намери каквото търсеше. Звукът на пиано го поведе към един бар. Музиката все още беше силна, въпреки че беше много след полунощ. Не влезе през люшкащите се врати, а напълни шепата си с тлъста пачка пари и заобиколи бара, като се гмурна безстрашно в тъмните странични улички. Ярките светлини от втория етаж издаваха танцувалния салон и игралното казино, по-приглушени светлини – стаичките на съседния бардак. Шерифът, подкупен да подминава нелегалните бизнеси, нямаше да се мерне край вратите им. Следователно щеше да има биячи, които да пазят обществения мир и да обезкуражават крадци. И ги имаше.
Двама боксьори със счупени носове, от тези дето се биеха с голи юмруци по родео и кънтри салони, пушеха цигари на дъсчените стъпала, които водеха нагоре. Изгледаха го с нарастващ интерес, докато се приближаваше към тях с несигурна походка. На двайсет стъпки от стъпалата той залитна и протегна ръка към стената, за да се закрепи. Ръката му докосна грубото дърво точно където лъч светлина се изсипваше отгоре и освети пачката банкноти, която държеше. Двамата се изправиха, спогледаха се и угасиха цигарите си.