Докато оглеждаше пристигащата публика, погледът на Бел изведнъж се кръстоса с този на Лилиая Хенеси, която тъкмо сядаше на мястото си от другата страна на салона. Изглеждаше по-красива от всякога в златистата рокля и с русата й коса, събрана на висок кок над главата й. Усмихна й се и лицето й мигновено светна от искрено удоволствие, явно простила му затова, че бе разбил пакарда й. Всъщност, помисли той притеснено, усмихваше му се като момиче на ръба на страстното увлечение… последното нещо, от което и двамата се нуждаеха.
— Виж онова момиче! — изломоти Абът до него.
— Арчи, ако се наведеш още малко, ще паднеш в евтините места.
— Струва си, ако тя ще плаче над тялото ми… ще й кажеш как съм умрял. Чакай малко, тя се усмихва на теб.
— Името й е Лилиан – обясни Бел. — Онзи парен лихтер на „Южен Пасифик“, който зяпаше този следобед, е наречен на нея. Както и всичко, което плава и е собственост на компанията. Дъщеря е на стария Хенеси.
— И богата, значи? Боже в небесата. Кой е онзи надут пуяк до нея? Изглежда ми познат.
— Сенатор Кинкейд.
— О, да. Героят инженер.
Бел отвърна хладно на кимването на сенатора. Не беше изненадан, че чекът на Кинкейд, покриващ загубите му на покер, още не беше пристигнал в клуб „Йейл“. Мъжете, които раздаваха от долния край на тестето, имаха навика да не си плащат дълговете, когато мислеха, че могат да го избегнат.
— Сенаторът определено е късметлия.
— Не мисля — отвърна Бел. — Твърде богата и независима е за него.
— Какво те кара да го твърдиш?
— Тя ми го каза.
— Защо ще го споделя с теб, Айзък?
— Довършваше третата си бутилка „Мъм”.
— Значи ти си късметлията.
— Извадих късмет с Марион и ще си остана късметлия с Марион.
— Любовта – измърмори с подигравателно скръбен тон Арчи, докато светлините в салона гаснеха. — Дебне ни като смъртта и данъчните.
Тежка дама, увита в метри коприна, увенчана с пищна шапка с пера и бляскави диаманти, се наведе от съседната ложа и потупа властно Абът по рамото с лорнета си.
— Тихо, млади човече. Шоуто започва… О, Арчи, ти си бил. Как е майка ти?
— Много добре, благодаря, мисис Вандербилт. Ще й кажа, че попитахте.
— Моля те. И, Арчи? Извинявай, че неволно подслушах. Джентълменът с теб е прав. Младата дама не държи много на онзи омразен законодател. И трябва да подчертая, би могла лесно да закърпи опърпаното състояние на фамилията ви.
— Мама би се зарадвала много – съгласи се Абът и добави с тихо мърморене така, че да го чуе само Бел:
— След като мама смята Вандербилт за „нецивилизовани новобогаташи“, можеш да си представиш ужаса й, ако доведа у дома дъщерята на „железничар голтак“.
— Но ти ще си голям късметлия – каза Бел.
— Знам. Но мама даде ясно да се разбере: никоя по-долу от Астор.
Бел хвърли поглед над ложите към Лилиан и в главата му изведнъж се оформи гениален план. План, който щеше да отклони нарастващото увлечение на мис Лилиан към него и същевременно да обезоръжи майката на бедния Арчи. Но щеше да е нужна сдържаността на дипломат и фините пръсти на ювелир. Тъй че каза само:
— Хайде тихо! Шоуто започва.
Насред реката Хъдсън, на километър и половина западно от Бродуей, завзетият от пирати парен лихтер „Лилиан I“ на „Южен Пасифик“ се понесе устремно надолу по течението. Отливът удвояваше скоростта на течението и компенсираше времето, което бяха изгубили, за да поправят кормилната система. Лихтерът вдигаше пара в компанията на дървената шхуна, която го беше пленила. Вятърът бе югоизточен, понесъл силен дъжд. Платната на шхуната бяха изпънати срещу вятъра, а бензиновият й двигател бръмчеше на пълни обороти, за да не изостане от „Лилиан I“.
Капитанът на шхуната, контрабандистът от Йонкърс, изпита леко угризение заради старото момиче, което скоро щеше да се разлети на късчета. Много леко угризение, помисли си с усмивка Ятковски, след като му бяха платили двойно цената на шхуната, за да удави екипажа на парния лихтер във водата и да стои до съда, за да измъкне Китаеца, след като пратеха коритото на последното му пътуване. Шефът, който плащаше мангизите, даде ясно да се разбере: прибирате Китаеца, след като свърши работата си. Върнете го цял и непокътнат.
Шефът имаше нужда от експерти по експлозивите.