— Тогава вземи друга картечница. В случай, че атакува откъм водата.
— Опитвам се да заема от армията, но няма да стане тази нощ. Съжалявам, Айзък. Какво ще кажеш да поставя двама с пушки от двата края на кея?
— Казваш, че вагоните блокират огневото поле? Сложи картечницата си над тях.
— Над тях?
— Чу ме. Постави картечницата над вагоните с динамит, за да могат да я въртят и в двете посоки. Така могат да покрият портата и водата. Действай, Еди. Веднага!
Бел остави слушалката на вилката с огромно облекчение. Точно това беше забравил. Водата. Атака от лодка. Ухили се на другите детективи, които бяха слушали жадно.
— Поставянето на тежка картечница на покрива на влак с експлозиви би трябвало да е сериозен стимул да стоим будни.
Закрачи обратно към театъра вече не толкова притеснен и се пъхна на мястото си точно падаше завесата след първо действие на „Фолиз”.
— За какво беше всичко това? – попита Абът.
— Ако саботьорът реши да атакува от водата, ще, лети с главата напред право върху тежка картечни? „Викърс”.
— Добре си се сетил, Айзък. Значи вече можеш да се отпуснеш и да ме представиш на приятелите си.
— Кой, сенатор Кинкейд ли? – попита невинно Бел – Не бих го нарекъл приятел. Играхме малко карти, но…
— Знаеш кого имам предвид, по дяволите. Говоря за Елена Троянска от „Южен Пасифик”, чието възхитително лице пусна на вода дванайсет парахода.
— Струва ми се твърде интелигентна, за да си падне по мъж от Принстън.
— Влиза в асансьора! Хайде, Айзък!
За асансьорите чакаха тълпи хора. Бел поведе Абът през брезентовите завеси, надолу по външното стълбище и в просторното фоайе на партера, обслужващо и трите театъра в зданието.
— Ето я!
Лилиан Хенеси и сенатор Кинкейд бяха обкръжени от обожатели. Жени се надпреварваха да стиснат ръката му, докато съпрузите им се бутаха с лакти да се домогнат до познанство с Лилиан. Жените им едва ли го забелязваха или ги интересуваше. Бел видя как две дами пъхнаха дискретно визитките си в джоба на сенатора.
По-високи от повечето наоколо и опитни в свадите в бални салони и в овладяването на безредици, двамата детективи на Ван Дори си отвориха път в блъсканицата като ескадрила бойни кораби. Лилиан се усмихна на Бел.
Той от своя страна съсредоточи погледа си на Кинкейд, а сенаторът погледна към него и му махна приятелски.
— Не е ли чудесно шоуто? – извика Кинкейд над главите на струпалите се около тях хора, щом Бел се приближи. – Обожавам театъра. Знаете ли, чух ви да си говорите с Кени Блум как сте избягали като хлапета в цирка. За мен винаги беше сцената вместо цирка. Винаги съм искал да стана актьор. Дори бях избягал с една театрална трупа, преди да надделее здравият ми разум.
— Като моя добър приятел Арчи Абът тук. Арчи, запознай се със сенатор Чарлз Кинкейд, нереализиран драматичен актьор.
— Добър вечер, сенаторе – каза Абът и протегна вежливо ръка, но изобщо не улучи дланта на Кинкейд, тъй като бе зяпнал в Лилиан.
—О, здрасти, Лилиан – подхвърли небрежно Бел. – Позволи ми да ти представя стария си приятел Арчибалд Ейнджъл Абът.
Лилиан запърха с клепки в стила на Ана Хелд. Но явно нещо, което видя в лицето на Абът, я накара да го погледне отново. Приятелят му имаше подкупващи сиви очи и Бел забеляза как излъчваха настойчивост, за да задържат вниманието й. Погледът й обходи белезите по челото на Абът и обхвана рижата му коса и искрящата усмивка. Кинкейд й каза нещо, но тя като че ли не го чу, докато гледаше Абът право в лицето и промълви:
— Приятно ми е да се запознаем, господин Абът. Айзък ми е разказал всичко за вас.
— Едва ли, мис Хенеси. Иначе щяхте да избягате от фоайето.
Лилиан се засмя, Арчи се наду, а сенаторът изглеждаше доста недоволен.
Бел използва повода с дълга от покера, за да отведе Кинкейд настрана от Арчи и Лилиан.
— Играта ни на карти ми беше приятна. И за мен беше удоволствие да получа визитката ви, но един чек за написаната сума би съживил още по-приятни спомени.
— Чекът ми ще пристигне утре – отвърна вежливо Кинкейд. – Още ли сте в клуб „Йейл“?
— Засега. А вие, сенаторе? В Ню Йорк ли ще пребивавате, докато сте извън Вашингтон?
— Всъщност, тръгвам за Сан Франциско утре сутринта.
— Сенатът не е ли в сесия?
— Председател съм на една подкомисия, провеждаща изслушване в Сан Франциско за китайския проблем. – Огледа тълпите театрална публика, мъчещи се да привлекат вниманието му, хвана Бел за лакътя и заговори по-тихо. – Казано между нас, играчите на покер, господин Бел, изслушването ще маскира истинската цел на пътуването ми до Сан Франциско.