— А каква е тя?
— Убеден бях от отбрана група калифорнийски бизнесмени да изслушам настояванията им да се кандидатирам за президент. – Смигна заговорнически. – Предложиха да ме вземат на ловна екскурзия в горите със секвоя. Може да си представите колко малко удоволствие ще изпита един бивш строител на мостове от спането на открито. Казах им, че бих предпочел някоя от прочутите им западни курортни хижи. Елени, препарирани мечки гризли, борови цепеници в камината… и водопровод.
— Податлив ли сте на убеждаване?
— Между нас казано, струва ми доста усилие. Но, разбира се, за мен би било голяма чест да се кандидатирам за президент – каза Кинкейд. – Кой не би се поласкал? Това е мечтата на всеки политик, който служи на обществото.
— Престън Уайтуей, да не би да е един от тези калифорнийски бизнесмени?
Кинкейд го изгледа рязко.
— Проницателен въпрос, господин Бел.
За миг, както бяха преплели погледи, двамата мъже, все едно че стояха сами над някоя скална пропаст в Орегон, вместо в пълно с хора театрално фоайе на Големия бял път*.
[* Grеет Wнiте Wеу – прозвище за Бродуей в централната част на Ню Йорк, където са разположени театрите. – Б.пр.]
— А отговорът ви? – запита Бел.
— Не мога да си позволя да ви кажа. Но толкова много зависи от това какво ще реши президент Рузвелт да стори следващата година. Не виждам място за мен, ако той поиска трети мандат. Тъй или иначе, предпочитам да запазите това под шапката си.
Бел му го обеща. Но се зачуди защо един сенатор на САЩ бе решил да сподели такива неща с човек, когото бе срещнал само веднъж.
— Споделихте ли го с господин Хенеси?
— Ще го споделя с Озгуд Хенеси в подходящия момент, тоест след като една такава уговорка бъде консумирана.
— Защо да чакате? Един президент на железопътна компания няма ли да е от полза за каузата ви?
— Не бих искал да му вдъхвам надежди, че ще има приятел в Белия дом на този ранен етап, само за да ги разбия след това.
Светлините в салона започнаха да гаснат и светват в знак, че паузата е свършила. Върнаха се на местата си в театъра на покрива.
— Какво чудесно момиче – каза Абът на Бел.
— Какво мислиш за сенатора?
— Какъв сенатор? – попита Абът и махна над ложите на Лилиан.
— Още ли го смяташ за надут пуяк?
Абът го изгледа, прецени, че не пита току-така и отвърна съвсем сериозно:
— Определено се държи като такъв. Защо питаш, Айзък?
— Защото имам чувството, че у Кинкейд има нещо повече от това, което се набива на очи.
— Ако съдя по погледа, който ми хвърли, когато ме видя, че говоря с нея, готов е да убие, за да сложи ръце на мис Лилиан и богатството й.
— Иска да стане и президент.
— На железницата ли? – попита Арчи. – Или на Съединените щати?
— Съединените щати. Каза ми, че имал тайна среща с калифорнийски бизнесмени, които искат да се кандидатира за президент, ако Теди Рузвелт се оттегли следващата година.
— Щом е тайна, защо ти го казва?
— Точно това се чудех. Само пълен глупак би го изтърсил неволно.
— Вярваш ли му?
— Хубав въпрос, Арчи. Смешното е, че нищо не каза за Уилям Хауърд Тафт.
— Това е все едно да не споменаваш за слона в салона. Ако Рузвелт не се кандидатира за трети мандат, тогава военният секретар Тафт ще е добрият приятел, когото ще посочи да го замести. Нищо чудно, че Кинкейд иска да остане в тайна. Ще се опълчи на собствената си партия.
— Още една причина да не го сподели с мен – каза Айзък Бел. – Какво ли крои?
В другия край на ложите Лилиан Хенеси попита:
— Какво мислиш за господин Абът, Чарлз?
— Абът са от най-старите фамилии в Ню Йорк, освен холандците, а те имат много холандски корени под родословното си дърво. Толкова по-зле, че загубиха всичките си пари в Паниката от 1893 г. – добави Кинкейд с широка усмивка.
— Той ми го каза направо – отвърна Лилиан. – Изглежда не го притеснява.
— Определено би притеснило бащата на всяка млада дама, на която предложи ръката си – заяде я Кинкейд.
— А какво мислиш за Айзък Бел? – не му остана длъжна Лилиан. – Арчи ми каза, че двамата с Айзък сте играли на карти. Забелязах, че бяхте увлечени в дълбок разговор във фоайето.
Кинкейд продължаваше да се усмихва, дълбоко удовлетворен от разговора си с Бел. Ако детективът станеше подозрителен, то преструвката, че е един от многото сенатори, мечтаещи да станат президент на Съединените щати, щеше да е убедителна демонстрация, че не е саботьор на влакове. Ако Бел заровеше по-надълбоко, щеше да открие, че наистина имаше калифорнийски бизнесмени, с Престън Уайтуей начело, които търсеха своя кандидат за президент. И сенатор Кинкейд оглавяваше списъка им, след като бе окуражил и манипулирал находчивия вестникарски магнат на Сан Франциско да повярва, че Героят инженер, на когото бе помогнал да стане сенатор, щеше да му служи в Белия дом.