— Да,по дяволите. Сериозно. Приготви се за стрелба
— Подминава я, господин Едуардс.
— Стреляй! Веднага!
Охлажданата с вода „Викърс“ издаде странно приглушен пукот. Твърде далече беше, за да се види в тъмното къде отидоха куршумите. Парният лихтер продължаваше да идва право към барутния кей.
— Дай им десет изстрела по покрива на кабината на щурвала.
— Това ще ги събуди хубаво – каза англичанинът. – Тия оловни парчета звучат като гръм над главата ти.
— Само гледай да си точно зад него. Не искам да покосим някой нещастен влекач.
— Чисто е.
— Стреляй! Веднага! Не чакай!
Платнената лента с патрони затрепери. Десет куршума изплющяха от дулото. Водният охладител вдигна пара.
Съдът продължаваше да се приближава.
Еди Едуардс облиза устни. Бог знаеше кой беше на него. Пияница? Уплашено момче на щурвала, докато капитанът му спеше? Изпаднал в ужас старец, който не може да проумее откъде идва стрелбата?
— Излез там на светлото! Махни им да се разкарат… Не ти! Ти стой на картечницата.
Подаващият лентата и водоносецът заподскачаха на покрива на вагона и замахаха в паника. Съдът продължаваше да се приближава.
— Отдръпнете се! – извика им Едуардс. – Стреляй по кабината на щурвала. – Сграбчи лентата и започна да подава, когато картечницата откри непрекъснат огън.
Двеста куршума излетяха от дулото й, профучаха на почти половин километър вода и се врязаха в кабината на щурвала на лихтера, трошейки дърво и стъкло. Два куршума разбиха горната спица на щурала. Друг откъсна въжето, увито около кормилото и то изведнъж се освободи и завъртя. Но водата, течаща зад щурвала, го задържа в курса право към барутния кей. След това рамката на кабината рухна. Покривът падна върху румпела, събори спиците и завъртя кормилото и кърмовия лост, с който беше свързан.
Второто действие на „Фолиз“ започна мащабно и ставаше все по-мащабно. „Жиу-жицу валс“ в изпълнението на Принц Токио, „направо от Япония“, бе последван от комичната песен „Мисля да не карам повече автомобил“:
… пушех, когато бръкнах под колата й,
изтичаше бензин и капна на пурата ми,
и литна нависоко балерината,
и я помислих за звезда…
Щом песента свърши, затрещя самотно барабанче. Самотна балерина в синя блузка, къса бяла поличка и червено трико тръгна в маршова стъпка по празната сцена. Включи се второ барабанче. Втора балерина тръгна в стъпка с първата. После още един барабан и още едно момиче. Вече дрънчаха шест барабана и шест балерини маршируваха напред – назад. После още и още. Басови барабани подеха ритъма с тътен, който разтърси седалките. Изведнъж всичките петдесет най-красиви балерини на Бродуей прекъснаха танца си на сцената, дръпнаха петдесет барабана от пирамидите до крилата, слязоха тичешком по стълбите от двете страни и запълниха пътеките, биейки барабанчетата си и мятаики обутите си в плътно червено трико крака.
— Не се ли радваш, че дойдохме? – извика Абът над шума.
Бел погледна нагоре. Блясък през оберлихта задържа погледа му, сякаш театърът бе насочил прожектори от покрива в добавка към вече запалените на сцената. Все едно, че нощното небе беше пламнало. Усети рязко разтърсване на сградата и за миг помисли, че е ударната вълна на земетресение.
След това чу оглушителен взрив.
*** XXVI ***
Оркестърът на „Фолиз“ прекъсна рязко. Зловеща тишина обзе театъра. След това по тенекиения покрив зтропаха отломки като хиляда барабани. Парчета стъкло се посипаха от оберлихта и всички в театъра – публика, сценични работници и балерини – запищяха.
Айзък Бел и Арчи Абът скочиха като един. Втурнаха се по пътеките, през брезентовите завеси и по покрива към външното стълбище. Видяха червено сияние на югозапад откъм Джърси сити.
— Барутния кей — промълви Бел с изстинало сърце. – Давай натам.
— Виж – каза Арчи, щом заслизаха надолу. – Навсякъде почупени прозорци.
Всяка сграда на карето беше загубила прозорец. Четиридесет и четвърта улица беше засипана с натрошено стъкло. Обърнаха гръб на тълпите, изсипващи се в паника на Бродуей и затичаха на запад по Четирийсет и четвърта към реката. Прекосиха Осмо авеню, после Девето, и хукнаха през бордеите на Кухнята на ада, промушвайки се покрай местните жители, изливащи се на улиците от пивници и жилищни сгради. Всички викаха:
— Какво стана?
Двамата детективи на Ван Дорн прекосиха на бегом Десето авеню, коловозите на Централна железница Ню Йорк, минаха през Единайсето, отбягвайки пожарните коли и изпадналите в паника коне. Колкото повече се приближаваха към водата, толкова повече счупени прозорци виждаха. Един полицай се опита да ги спре, както тичаха към кейовете. Показаха му, движение значките си и профучаха покрай него.