Най-нелепата гледка за Бел в тази мрачна утрин беше кърмата на дървена шхуна, издухана от водата и паднала върху една вагонна баджа. От другия бряг на Хъдсън дойдоха съобщения за хиляди натрошени прозорци в долен Манхатън и улици, засипани със стъкло.
Абът го сръга.
— Шефът идва.
Приближи се малък катер на Нюйоркската полиция, с ниска кабина и комин. Джоузеф Ван Дорн стоеше на предната палуба, в дебело връхно палто и вестник под мишницата.
Бел закрачи право към него.
— Време е да връча оставката си.
*** XXVII ***
— Молбата е отхвърлена – отвърна рязко Ван
— Не е молба, сър – заяви хладно Айзък Бел. – Намерението ми е твърдо. Лично ще заловя Саботьора дори това да ми отнеме остатъка от живота. Като ви обещавам, че няма да преча на разследването на Ван Дорн, водено от по-добре квалифициран следовател.
Лека усмивка раздвои рижите мустаци на Ван Дорн.
— По-добре квалифициран? Вероятно си бил твърде зает, за да прочетеш сутрешните вестници.
Сграбчи ръката на Бел и буквално я прекърши в мощно ръкостискане.
— Най-после спечелихме рунд, Айзък. Браво!
— Спечелили сме рунд? За какво говорите, сър? На ферибота са убити хора. Половината прозорци в Манхатън са натрошени. Тези кейове са в развалини. Всичко това заради саботажа на съд на железници „Южен Пасифик“, които бях нает да опазя.
— Частична победа, ще призная. Но все пак победа. Попречи на Саботьора да взриви влака с експлозиви, което беше целта му. Щеше да убие стотици, ако му го беше позволил. Виж тук. – Ван Дорн отвори вестника. Три водещи заглавия с огромен шрифт покриваха първата страница.
Щети от експлозия равна на Пристанищния пожар от май 1804 г.
Жертвите на ферибота, трима убити
Безброй ранени
„Можеше да е много по-зле“ – каза главният комисар на Противопожарната служба
— А виж и това! Още по-добро е…
Саботьора кипеше от гняв.
Улиците на Манхатън бяха засипани с натрошено стъкло. От железопътния ферибот виждаше черни стълбове дим, който все още се вдигаше над брега на Джърси. Пристанището бе осеяно с повредени кораби и баржи. В баровете и ресторантите от двете страни на реката говореха само за динамитната експлозия. Темата се беше наложила дори в плюшената светая светих на вагона салон, докато специалният експрес за Чикаго вдигаше пара от разбития терминал на Джърси сити.
Но влудяващото беше, че всяко вестникарче в града крещеше водещите заглавия на извънредните издания, и всяка вестникарска будка бе облепена с лъжите:
Осуетен саботаж
Железопътната полиция и агентите на Ван Дорн спасиха пълен с динамит влак
Кметът благодари на управлението на „Южен Пасифик“ за здравия ред
Ако Айзък Бел беше на този влак, щеше да го удуши с голи ръце. Или да го прегази. Този момент щеше да дойде, напомни си той. Беше загубил само една битка, не и войната. Войната щеше да спечели той, а Бел – да я загуби. А това заслужаваше да се отпразнува! Махна властно с ръка на стюарда.
— Джордж!
— Да, сенатор, гусине.
— Шампанско!
Стюардът припряно му донесе бутилка „Ренодин Болинже“ в кофа с лед.
— Не тази помия! Компанията знае адски добре, че пия само „Мъм“.
— Ужасно съжалявам, сенатор. Но тъй като „Ренодин Болинже“ беше любимото шампанско на кралица Виктория, а сега на крал Едуард, надявахме се, че ще е достоен заместител.
— Заместител? За какво по дяволите говориш? Донеси ми шампанско „Мъм“ или си уволнен!
— Но сър… целият запас от „Мъм“ на железници „Пенсилвания“ беше унищожен в експлозията.
— Най-после победа – повтори Джоузеф Ван Дорн. – И ако си прав, че Саботьора се опитва да дискредитира железници „Южен Пасифик“, няма да е доволен от тези резултати. „Управлението на „Южен Пасифик“, и още как. Точно обратното на това, което се е надявал да постигне с атаката си.
— Не го чувствам като победа – каза Айзък Бел.
— Наслади й се, Айзък. След това се залавяш здраво да намериш начин да се справим с тая работа.
— Саботьора не е приключил.
— Тази атака не беше планирана за една нощ – каза строго Ван Дорн. – В метода му ще има податки за следващия му ход.
При претърсването на кърмата на шхуната, захвърлена от експлозията върху железопътния ферибот, откриха тялото на мъж, добре познат на Морския отдел на полицията.