Една кървава злополука щеше драстично да обърне нещата. Железниците притежаваха свои телеграфни системи, за да поддържат движението на влаковете бързо и безопасно. Линиите с един коловоз, каквито все още преобладаваха, бяха разделени на участъци, поддържани със стриктни правила за достъп. Влак, получил разрешение да влезе в участъка, имаше „свободна линия“. Само след като минеше през участъка или бъдеще отбит на страничен коловоз, друг влак получаваше разрешение да навлезе на мястото. Съобщенията, че даден влак е напуснал участъка, се предаваха по телеграфа. Заповедите да бъде изтеглен на страничен коловоз също се предаваха по телеграфа. Приемането на тези заповеди се потвърждаваше пак по телеграфа. Това, че влак е спрян безопасно на страничен коловоз, се докладваше отново по телеграфа.
Но телеграфистите на Саботьора можеха да прихващат заповеди, да ги спират, да ги променят. По този начин вече бе предизвикал един сблъсък – заден локомотив на отсечка Каскейд, нанизал товарна композиция в служебния вагон на работнически влак, убивайки двама железничари.
Още по-кървава злополука щеше да заличи „победата“ на Айзък Бел.
А какво можеше да е по-кърваво от челен сблъсък на два локомотива, теглещи вагони, тъпкани с работници? Когато влакът му за Сан Франциско спря в Сакраменто, предаде пътна чанта в гардеробната, със заповеди и плик с щедра сума, и прати по пощата разписката на вгорчения бивш профсъюзен лидер Рос Паркър.
— Лека нощ, мис Морган.
— Лека нощ, господин Бел. Беше вкусна вечеря. Благодаря ви.
— Имате ли нужда от помощ с вратата?
— Да, моля.
Четири часа след като пътниците преминаха по прочутия червен килим, за да се качат на Големия централен терминал, експрес „Двайсети век“ фучеше през низините в западната част на щата Ню Йорк. Шафнерът на „Пулман“, извърнал дискретно очи, се изниза по тесния коридор покрай купетата, събирайки обувките, оставени за лъскане от спящите пътници.
— Е, лека нощ.
Бел изчака Марион да влезе в купето си и да заключи вратата. След това отвори вратата на своето купе, преоблече се в копринен халат, извади метателния си нож от ботушите и ги постави вън в коридора. От скоростта на влака ледът в сребърната кофа подрънкваше мелодично. Охлаждаше бутилка „Мъм“. Бел уви запотената бутилка в ленена кърпа и я задържа зад гърба си.
Чу тихо почукване на вътрешната врата и я отвори.
— Да, мис Морган?
Марион стоеше по нощница, с блестящата коса, сипеща се на водопад по раменете, с палави очи и лъчезарна усмивка.
— Мога ли да ви помоля за чаша шампанско?
По-късно, притиснати един до друг, докато „Двайсети век“ фучеше в нощта, Марион попита шепнешком:
— Наистина ли спечели един милион долара на покер?
— Почти. Но половината бяха мои пари.
— Това все пак е половин милион. Какво ще правиш с него?
Мисля да купя къщата Кромуел.
— Че за какво?
— За теб.
Марион го зяпна, озадачена и заинтригувана. Поиска да научи повече.
— Знам какво си мислиш – каза Айзък. – И може би си права. Възможно е да е пълна с призраци. Но един стар перко, с когото играх на карти ми каза, че винаги давал на новата си жена пръчка динамит, за да преустрои къщата.
— Динамит? – Марион се усмихна. – Струва си да се обмисли. Харесвах къщата отвън. Не можех да я понасям вътрешността. Беше толкова студена, като него… Айзък, усетих, че трепна преди малко. Ранен ли си?
— Не.
— Какво е това?
Докосна с пръсти широкия жълт оток на гърдите му и Бел неволно се сви.
— Само две ребра.
— Счупени?
— Не,не… Само пукнати.
— Какво се случи?
— Набутах се на двама боксьори в Уайоминг.
— Как намери време за юмручен бой, след като гонеше Саботьора?
— Той им плати.
— О. – Тя замълча, а след това се усмихна. – Разкървавен нос? Не значи ли това, че се доближаваш?
— Помниш. Да, беше най-добрата новина, която съм получавал от седмица… Господин Ван Дорн смята, че сме по дирите му.
— Но ти не?
— Линиите на Хенеси се охраняват добре. Имаме онази скица. Имаме добри мъже, работещи по случая. Трябва да постигнем обрат. Въпросът е дали обратът ще е, преди да удари отново.
— Упражняваш ли фехтовката си? – попита тя полу на шега.
— Имах тренировка всеки ден в Ню Йорк – отвърна й Бел. – Старият ми учител ме скачи с един морски офицер, който беше много добър. Гениален фехтовач. Тренирал във Франция.
— Надви ли го?