— Остани горе! – нареди Рос на Лоуел. — Бързо ще стане.
Двамата с Анди се настаниха до стария хангар. Всъщност, изтече почти час, преди ключът на Анди да започне да чука, засякъл заповеди на влаков диспечер до оператора в Уейд, северно от позицията им. Тримата вече бяха подпрели гърбове на стената на хангара и дремеха на слънцето, заслонени от хладния вятър.
— Какво казва? – попита Рос.
— Диспечерът праща заповеди на оператора в Уийд. Казва му да даде сигнал на товарния на юг да отбие в Азалея.
Рос погледна в копието си на разписанието.
— Добре. Северният работнически влак минава покрай страничния в Азалея след половин час. Промени разпоредбите да даде на южния товарен чист път до Дънсмюър.
Анди изпълни заповедта. Промени влаковите разпоредби в смисъл, че коловозът за пътуващия на юг товарен влак е чист, след като на север на пълна скорост се движеше композиция вагони, пълни с работници. Като опитен телеграфист имитира „юмрука“ на диспечера от Дънсмюър, тъй че операторът в Уийд да не разбере, че друг човек действа с ключа.
— Охо. Искат да знаят какво стана с влака по разписание на север? – Влаковете по разписание бяха с предимство пред допълнителните.
Рос беше подготвен за това. Дори не си направи труда да отвори очи.
— Кажи им, че редовният на север току-що е съобщил по телеграфона, че е отбит на страничен коловоз с изгоряло прикачване.
Фалшивото съобщение означаваше, че композицията на север се е повредила и екипът й я е отбил на страничен коловоз. След това се бяха свързали за телеграфните жици с телескопичния „рибарски прът“ дълъг пет и половина метра, който се превозваше в служебния вагон, за да прикачва към телеграфната линия преносим телеграфен. Телеграфонът осигуряваше груба гласова комуникация. Операторът в Уийд прие обяснението и препредаде лъжливите нареждания, които щяха да поставят двата насрещни влака на курс за челен сблъсък.
— Качвай се горе, Лоуел – нареди Рос, все още, без да отваря очи. – Смъквай жиците. Приключихме.
— Лоуел е зад хангара – каза Анди. — Отиде да се облекчи.
— Колко деликатно.
Нещата вървяха точно по план, докато иззад хангара не се показа цевта на пушка и дулото се опря в главата на телеграфиста.
*** XXIX ***
— Отмени съобщението, което прати току-що – провлече мелодичен глас.
Телеграфистът вдигна очи и зяпна невярващо в мрачното, ястребово лице на следователя на Ван Дорн, Уолт Хатфийлд „Тексасеца“. Зад него стоеше лъскав червеникавокафяв кон, неподвижен като статуя.
— И в случай че се чудиш, да, знам морзовата азбука. Промениш ли една дума, ще ти пръсна главата и де го пратя лично. Колкото до вас, господине – обърна се Хатфийлд към Рос Паркър, чиято ръка посягате към кобура, – не правете грешки, защото няма да ви остане време за втора.
— Да, сър. — Рос вдигна високо ръце. Освен уинчестъра, насочен в главата на Анди, високият тексасец носеше два шестпатронни револвера в смазани кобури ниско на бедрата. И да не беше професионален стрелец, определено приличаше на такъв.
Анди също реши да му повярва. Изчука бързо отмяна на фалшивата заповед.
— Сега предай първоначалното нареждане, което вие, змии гърмящи, прихванахте.
Анди прати бързо първата заповед извънредният на юг да изчака на страничния в Азалея докато премине работническият влак.
— Много по-добре – провлече Хатфийлд. – Без локомотиви, натресли се с рогата напред, нали така?
Усмивката му беше приятна като мелодичния глас.
Очите му обаче бяха тъмни като гроб.
— А сега, господа, ще ми кажете кой ви плати за това подло деяние.
— Пусни я.
Лоуел техникът се беше появил иззад хангара с карабината коучгън с широката цев.
Уолт Хатфийлд не се съмняваше, че мъжът с каубойската карабина щеше да го пръсне на парчета, ако не се притесняваше, че случайно би могъл да убие партньорите си със същия откос едри сачми. Изруга се на ум за глупостта си – нямаше друга дума за това, тъй като, макар да не беше го видял, трябваше да се сети, че щеше да има и трети горе на стълба – и изпълни каквото му казаха.
Хвърли пушката си. Всички очи за миг се извърнаха, щом стоманата издрънча в камъка.
Хатфийлд се хвърли настрани и извади револверите си с ослепителна бързина. Отпрати добре прицелен куршум към Лоуел, който прониза техника право в сърцето. Но докато издъхваше, Лоуел дръпна спусъците на коучгъна. Цевите изтрещяха, двете тежки парчета олово се врязаха в Анди и почти го разкъсаха на две.