— Възможно ли е да се направи рапира, която отначало е къса и се удължава?
— Моля?
— Говорехте за нанизване и за стомана, и се зачудих дали е възможно острието на сабя да се прибира телескопично в себе си, а след това да се разпъва, за да се удължи.
— Като сгъваема сценична сабя ли? — попита Мауъри. – Когато изглежда, че актьорът е пронизан, но острието всъщност се сгъва в себе си?
— Само че това няма да се сгъне. Ще прониже.
— Ти какво ще кажеш, Ерик? Учи металургия в Корнел. Би ли могъл да направиш такова оръжие?
— Всичко може да се направи, ако ти платят – отвърна Ерик. – Но ще е трудно да се направи здраво.
— Достатъчно здраво, за да се прониже човек?
— Може да е достатъчно здраво, за да пробие. Достатъчно, за да прониже плът. Но не би издържало на страничен удар.
— Страничен удар?
Мауъри обясни.
— Ерик има предвид, че няма да издържи на странично отбиване в реална фехтовка срещу истинска сабя.
— Аха. Рязък удар за избиване на противниковото оръжие.
— Правиш компромис със здравината в полза на компактността. Две или три къси свързани парчета стомана не може да са силни колкото една дължина. Защо питате, господин Бел?
— Беше ми интересно какво би било да направиш нож, който се превръща в сабя.
— Изненадващо за типа откъм острия край – каза сухо Мауъри.
Мостостроителят огледа за последен път и се изправи, подпирайки се на ръката на Ерик.
— Да си ходим, Ерик. Няма смисъл да се бавим повече тук. Ще докладваме на стареца точно каквото господин Бел докладва. Точно каквото старецът не иска да чуе. Дявол знае какво всъщност е станало. Но не намерихме доказателство за саботаж.
Когато Мауъри докладва, ядосаният Озгуд Хенеси попита с тих заканителен глас:
— Машинистът убит ли беше?
— Само драскотина. Трябва да е най-щастливият жив локомотивен машинист.
— Уволнете го! Щом не е радикален саботаж, прекалената скорост е причинила аварията. Ще покаже на хората, че няма да търпя безразсъдни машинисти да излагат живота им на риск.
Но уволняването на машиниста с нищо не успокои наплашените работници, наети да довършат отсечката Каскейд. Все едно им беше дали злополуката е случайна или дело на саботьор. Освен това бяха склонни да вярват, че Саботьора е ударил отново. Полицейски шпиони донесоха, че в лагера се говори за стачка.
— Стачка! – повтори вбесеният Хенеси. – Плащам им възможно най-високо. Какво още искат, по дяволите?
— Искат да се приберат по домовете си – обясни Айзък Бел. Следеше отблизо настроението на хората с помощта на оперативни агенти под прикритие в закусвални и барове, а и лично ги посещаваше, за да прецени въздействието на нападенията на Саботьора над работната сила на „Южен Пасифик“. — Страх ги е да се возят на работническия влак.
— Безумие. Трябва да пробия последния тунел до моста.
— Казват, че отсечката е станала най-опасната линия в Запада.
По ирония на съдбата Саботьора беше спечелил този рунд, преднамерено или неволно.
Старият мъж отпусна глава в ръцете си.
— Боже в небесата, къде ще намеря хиляда души с идващата зима? – Вдигна очи и го изгледа ядосано.
— Хванете водачите им. Натикай няколко в затвора. Другите ще се вразумят.
— Може ли да предложа по-продуктивен курс? – запита Бел.
— Не! Знам как да смажа една стачка. – Обърна се към Лилиан, която го наблюдаваше напрегнато. – Повикай ми Джетро Уат. И телеграфирай на губернатора. Искам войска тук утре сутринта.
— Сър – намеси се Бел. – Току-що дойдох от лагера. Обзет е от страх. Полицията на Уат в най-добрия случай ще предизвика безредици, а в най-лошия ще накара много хора да се разбягат. С армия нещата ще станат още по-зле. Не можете да искате прилична работа от уплашени хора. Но можете да се опитате да облекчите страха им.
— Какво имаш предвид?
— Доведете Джетро Уат. Доведете с него петстотин полицаи. Но ги поставете да патрулират линиите. Покрийте я, докато стане ясно, че вие, а не Саботьора, контролирате всяка педя по трасето оттук до Тунел 13.
— Изобщо няма да се получи – отвърна Хенеси. – Няма да мине пред онези агитатори. Те просто искат да стачкуват.
Лилиан най-после се намеси.
— Направи го, татко.
И старецът го направи.
След един ден всеки километър по трасето се охраняваше и всеки километър беше огледан за разхлабени релси и заровени експлозиви. Също както в Джърси сити оперативните на Ван Дорн бяха арестували всевъзможни криминални типове, докато търсеха съучастниците на Саботьора. В същото време, докато търсеха знаци за саботаж, железопътните екипи откриха няколко слаби места по трасето и ги ремонтираха.